Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 109

След като гостите се подкрепиха с превъзходни студени ястия, госпожа Ленъкс се нагърби с това да контролира хода на останалата част от вечерта, предназначена за разговори и забавления на музикалния фон на малък оркестър, скрит в единия крал на балната зала зад китайски параван.

— Хайде, танцувайте, млади хора! — извика госпожа Ленъкс, забелязала, че всеки чакаше някой друг пръв да излезе на дансинга. — Трябва да кажа, че по мое време нещата стояха доста по-иначе! Тогава една вечеря като тази бе само повод за забавления! Съгласна ли сте с мен, лейди Хонория? Не може да не си спомняте!

Лора съжаляваше, че лорд Антъни трябваше да си тръгне. Тя прошепна на Хелена, че под погледите на Мишел, който наистина се бе върнал навреме от Париж, и Реджи постепенно започвала да се чувства като някакъв оспорван сочен кокал. Двамата мъже кръстосваха смръщени погледи, след което се надпреварваха да я отрупват с комплименти.

Харесваше лорд Антъни. А освен всичко останало, той не й създаваше никакви трудности. Спомни си как още преди да се запознае с него, Джени Чърчил й бе прошепнала, хихикайки:

— Съкровище, зная, че той е твърде сериозен за мъж на неговата възраст, но е наистина мил и съвсем определено не се интересува от парите ти. Можеш просто да му се насладиш или поне да го оставиш да те поухажва. Уверявам те, че е доста добра партия.

Още от самото начало лорд Антъни й бе показал и изрично й бе казал, че я намира по-различна от повечето млади дами, които познавал.

— Вие сте като глътка свеж въздух — намигвайки й, беше казал веднъж. Той й харесваше, също както и тя бе започнала да му харесва повече от обикновеното — нейното остроумие и интелигентността й, красотата и пламенния темперамент. Бе придобил навика винаги, когато са заедно, да я обсипва с въпроси за Америка, която както сам казваше, с удоволствие би посетил. Споменаваше дори и възможността един ден да си купи ранчо там, подобно на толкова много англичани, включително и съпруг на сестрата на Джени Чърчил, Карита.

В лицето на лорд Антъни Лора откри безукорен кавалер. Баща му беше маркиз и, разбира се, спадаше към кръговете около дома Малбъроу. Притежаваше състезателни коне и членуваше в няколко жокей клуба. Лорд Антъни определено приличаше на възпитаник на Итън или Оксфорд, но обичаше и спортния живот и продължителните разходки из мочурищата и бе поканил Лора в селското си имение в Котсуърд Хил, разбира се, заедно с лейди Хонория и Ена, както побърза да добави. Понякога Лора си мислеше, че любовта му към спорта и конете най-силно я привличаше у него, но от друга страна, той беше наистина приятен и ненатрапчив и тя се чувстваше добре с него.

Херцог Ройс пристигна доста по-късно, под ръка с госпожа Уестбридж, и появата му предизвика известно вълнение, тъй като той не се появяваше често на публични места. Всички бяха любопитни и никой не знаеше какво да очаква. Всички познаваха Джеймз Синклер, предишния херцог, но синът му бе неизвестна величина. Говореше се дори, че бил израснал в някакво ранчо в Северна Америка и бил доста нецивилизован.