Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 3

— За ръкописа ли говориш?

— Не. Всъщност, това, което намерих не може да се нарече точно ръкопис, защото представлява само една страница на пергамент. Страница, останала от оригиналния ръкопис. Монахът я е оставил, защото в нея е имало нещо, което той не е преписал.

— Мислиш, че съвестта не му е давала мира и той е решил да скрие страницата, която не е преписал, под корицата на книгата?

— Нещо такова. Нека сега да поговорим за причината на твоето посещение.

— Дойдох заради монаха — отговори му таласъмът. — Ти не познаваш Ослуд, както аз го познавам. Той е най-лошият от всички. Никой не може да се чувства спокоен, когато той е наблизо. За него няма нищо свято. Може би ти е минало през ума, че би трябвало да има някаква причина, поради която той не те спря?

— Изглежда, че самата кражба не те тревожи — отбеляза Корнуол.

— Така е — отвърна му таласъмът. — Аз съм на твоя страна, защото от години този проклет монах иска да превърне живота ми в ад. Опита се да ме хване, да ме преследва. Но аз успявах по един или друг начин да му отмъщавам за всеки мръсен номер. И въпреки всичко, той все още не ме оставя на мира. Както вече би трябвало да си разбрал, аз не му мисля доброто.

— Значи според тебе той иска да ме предаде на някого?

— Доколкото го познавам, той ще се опита да осведоми за случая и някой друг.

— Но кой ще иска да купи сведенията му? Кой ще се заинтересува?

— Представи си само следното: неизвестен, таен ръкопис е бил откраднат от скривалището му — една древна книга. Това не ти ли говори, че би трябвало да има достатъчно причини ръкописът да бъде скрит, а след това и откраднат от там. Дори само тези факти звучат интригуващо, не мислиш ли?

— Предполагам, че си прав.

— Мнозина безпринципни авантюристи — и в университета, а и в града, биха се заинтересували от него.

— Значи ти мислиш, че някой ще се опита да открадне ръкописа?

— Това е повече от сигурно. Проблемът е, че може би и животът ти ще бъде в опасност.

Корнуол отряза ново парче сирене и му го подаде.

— Благодаря ти — каза таласъмът. — А може ли да ми дадеш и парче хляб?

Корнуол му даде.

— Ти ми услужи — каза той — и затова съм ти много благодарен. Имаш ли нещо против, да ми кажеш какво очакваш да печелиш ти от цялата история?

— Според мене е повече от ясно — отговори таласъмът. — Искам този проклет монах да си получи заслуженото.

Той сложи хляба и сиренето върху масата, пъхна ръка под ризата си и измъкна няколко листа пергамент. Остави ги на масата.

— Предполагам, Господин Учен, че се оправяте с перото.

— Оправям се — отвърна Корнуол.

— Добре тогава. Тук имам няколко стари пергамента, от които внимателно са изчистени някогашните писания. Сега ти предлагам да препишеш страницата, която си намерил и да я оставиш на такова място, че да бъде лесно открита.