Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 5

След моментно колебание, монахът се загърна в расото си с израз на погнуса и се отправи през стаята към ъгъла, където бе масата на Лорънс Бекет и компанията му. Спря зад един от столовете и отправи поглед към Бекет.

Бекет го погледна въпросително в очите. Монахът не каза нищо.

— Албърт — каза Бекет, — налей на тази нощна птица чаша вино. Рядко се случва да вдигнем чаши с божий служител.

Ставайки от стола си, Албърт подаде питието на монаха.

— Господин Бекет — каза монахът, — подочух, че сте в града. Бих искал да си поговорим насаме.

— Разбира се — отвърна Бекет сърдечно. — Ще си поговорим, но не и насаме. Всички тези мъже са с мен. Това, което аз мога да чуя, могат и те. Алберт, донеси на господина един стол, за да се присъедини към нас.

— Трябва да останем насаме.

— Добре тогава — каза Бекет. — Хайде вие се преместете на някоя друга маса. Ако искате, вземете и една от свещите.

— Усещам — каза монахът, — че ми се подигравате.

— Така е, защото не мога да си представя, че това, което искате да ми кажете, е от голямо значение.

Монахът се разположи на стола до този на Бекет и постави каната с вино на масата, изчаквайки другите да си тръгнат.

— Е — обърна се към него Бекет, — какво е това тайно нещо, за което искате да си говорите с мен?

— Първо — започна монахът. — бих искал да ви кажа, че не сте обикновен търговец — такъв, за какъвто се представяте.

Бекет не каза нищо, само го погледна. Но след това на лицето му не остана и следа от хумор.

— Знам, че имате достъп до църквата — каза монахът. — И ще очаквам възнаграждение за сведенията, които бих ви предоставил. За човек като вас това е нищо. Всичко, което искам, е да кажете само една-две думи там, където трябва.

— И какви са вашите сведения? — каза Бекет намусено.

— Свързани са с кражбата на един ръкопис от университетската библиотека преди около час.

— Това не изглежда особено съществено.

— Може би. Но сигурно ще ви е интересно да научите, че ръкописът бе скрит в една стара, почти неизвестна книга.

— Вие знаел ли сте за ръкописа? За това, какво представлява?

— Не знаех, докато крадецът не го намери. Наистина нямам представа за това, което пише в него.

— А нещо за старинната книга?

— Само това, че е била написана много отдавна от един пътешественик. Казвал се е Тейлър и пътувал из Опустошената Земя.

Бекет се намръщи.

— Чувал съм за Тейлър и за мълвите, които се носят около неговите открития. Но не знаех, че е написал и книга.

— Почти никой не е знаел. Била е преписвана само веднъж и преписът се намира в нашия университет.

— Вие, господине, чел ли сте го?

Монахът само повдигна рамене.

— Досега не беше възбудил интереса ми. Там има много други интересни книги за четене, пък и не може да се вярва на всичко в книгите на пътешествениците.

— Какво предполагате, че представлява ръкописът?

— След като е бил скрит толкова хитро между корицата и подвързията на книгата, би трябвало да има някаква стойност. Иначе защо е било нужно някой да го крие?