Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 2

— Добре се укривам — каза таласъмът. — Стоя си горе на тавана, а там има много скривалища. Трудно е някой да ме намери. Налага се да се крия, поради неблагоразумието на монасите в библиотеката. Някои от тях изобщо нямат чувство за хумор.

— Искаш ли малко сирене? — попита Корнуол.

— Разбира се, че искам. Що за глупав въпрос!

Той се отдалечи от огъня и се настани върху грубата пейка, поставена до масата, оглеждайки любопитно наоколо.

— Както виждам, животът ти не е лесен, не си разглезен. Стаята ти е мизерна и разхвърляна. Не се изнежваш.

— Справям се — каза Корнуол. Той измъкна ножа от калъфа, който висеше на колана му, отряза сирене и парче хляб и ги подаде на госта си.

— Бедняшка храна — отбеляза таласъмът.

— Това е всичко, което имам. Но всъщност за какво дойде? Не е само заради сиренето и хляба, нали?

— Не е — отвърна му таласъмът. — Наблюдавах те тази вечер. Видях как открадна ръкописа.

— И какво от това? — каза Корнуол. — Какво искаш?

— Абсолютно нищо — каза таласъмът, посягайки за още едно парче сирене. — Дойдох само да те предупредя, че и монахът Ослуд също те наблюдаваше.

— Ако ме беше видял, щеше да ме спре или да ме предаде.

— Не знам защо, но ми се струва, че изобщо не чувстваш някаква вина — продължи таласъмът — Дори не се опита да отречеш.

— Ти си ме видял — обясни Корнуол, — но въпреки всичко не си ме издал. Явно имаш някаква по-сериозна причина да постъпиш така.

— Може би. От колко години си студент?

— Почти от шест.

— Значи вече не си студент, а учен.

— Няма, много голяма разлика между двете.

— Предполагам — съгласи се таласъмът, — но аз имам предвид, че вече не си един безгрижен ученик. Годините за лудории са отминали.

— Така е, но май не мога да разбера какво точно се опитваш да ми кажеш.

— Говоря ти за Ослуд. Той видя, че крадеш нещо, но не те спря. Мислиш ли, че е знаел какво взимаш?

— Съмнявам се. Дори аз самият не знаех какво е, докато не го видях. Не търсех точно него. Дори не знаех, че съществува. Едва когато взех книгата от лавицата, забелязах нещо много странно. Задната корица изглеждаше твърде дебела, сякаш имаше нещо скрито между нея и подвързията.

— Ако е било толкова очевидно, как никой друг не го е намерил? Може ли още едно парче сирене?

Корнуол отряза нов резен и му го подаде.

— Мисля, че отговорът е много прост. Предполагам, че аз съм първият от няколко века насам, който е решил да разглежда тази книга.

— Значи, неизвестна книга — каза таласъмът. — Има много такива. Имаш ли нещо против да ми разкажеш за какво става дума в нея?

— Измислица на някакъв стар пътешественик. Написана е много отдавна. Може би преди стотици години — на някакъв древен език. Преди много години един монах я преписал като разкрасил главните букви и добавил загадъчни маргиналии. Но ако питаш мене, напразно си е губил времето. Така или иначе тя е само една купчина лъжи.

— Тогава защо я търсеше?

— Понякога и от многото лъжи човек може да научи нещо за истината. Надявах се да се намеря нещо точно определено.

— И намери ли това, което търсеше?

— Не в книгата — обясни Корнуол, — а в скрития ръкопис. Склонен съм да мисля, че книгата е първото копие на оригинала. Може би и единственото! Този вид книги не са били преписвани много често. Вероятно старият монах в скриптория е ползвал записките на пътешественика, като се е опитвал да подражава на стила му. Създал е една великолепна книга, с която всеки би се гордял.