Читать «Омагьосано странство» онлайн
Клифърд Саймък
Клифърд Саймък
ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ВТОРА
ГЛАВА ТРЕТА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ПЕТА
ГЛАВА ШЕСТА
ГЛАВА СЕДМА
ГЛАВА ОСМА
ГЛАВА ДЕВЕТА
ГЛАВА ДЕСЕТА
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
info
Клифърд Саймък
Омагьосано странство
ГЛАВА ПЪРВА
Таласъмът внимателно наблюдаваше монаха. Той пък от своя страна шпионираше учения. Таласъмът мразеше монаха и то не без причина. Монахът не мразеше, но и не обичаше никого: беше фанатизиран и амбициозен. В момента ученият разглеждаше някакъв ръкопис, който бе открил под подвързията на една книга.
Беше късна нощ и тишината обгръщаше цялата библиотека. Единствено плахото шумолене, вероятно на мишка, нарушаваше спокойствието. Ученият стоеше приведен и свещта, поставена на бюрото, бавно догаряше, хвърляйки наоколо слаба светлина.
Ученият взе ръкописа и го скри под ризата си. Той затвори книгата, върна я обратно на лавицата и угаси свещта. Бледа лунна светлина проникна през високите прозорци, достигащи почти до гредите на тавана и освети вътрешността на библиотеката с призрачно сияние.
Ученият се отдалечи от бюрото, проправи си път между масите на учебната зала и се отправи към фоайето. Монахът се притаи в сянката и го остави да мине покрай него, без да се опита да го спре. Таласъмът злобно наблюдаваше монаха, като се почесваше в яда си.
ГЛАВА ВТОРА
Марк Корнуол похапваше сирене и хляб, когато на вратата се почука. Стаята беше малка и студена. Съчките, които горяха в малката камина и чиито слаби отблясъци осветяваха стаята, почти не можеха да я стоплят.
Той стана и преди да стигне до вратата, изтръска остатъците от сирене, паднали върху ризата му. Когато отвори, видя малко, съсухрено същество, високо не повече от три фута. То беше облечено с изтъркана, тъмночервена, кадифяна риза и дрипави кожени панталони, под които се виждаха босите му, космати крака. Островърха шапка придаваше завършеност на целия му вид.
— Аз съм таласъмът, който живее на тавана — каза той. — Може ли да вляза?
— Разбира се — каза Корнуол, — чувал съм за тебе. Но си мислех, че съществуваш само в приказките.
Таласъмът влезе и забърза към камината. Той приклекна пред нея и простря ръцете си към пламъка.
— Защо си мислеше, че съм само една легенда? — попита той сприхаво. — Ти знаеш, че съществуват таласъми, елфи и други същества, принадлежащи към Братството. Защо трябваше да се съмняваш в мене?
— Не знам — отвърна Корнуол, — може би, защото досега никога не бях те виждал. Нито пък познавам някой, който да те е виждал. Мислех си, че това е една детска измислица.
