Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 120

— Това все още си е много хубаво — съгласи се Типтън.

— Да. Но виж как автомобилът промени всичко. Сега модата е да излезеш навън. Човек като ожаднее, грабва най-близкото момиче, тиква го в автомобила и духва към откритите пространства. Вместо да се душат в някой спарен лондонски бар, те отиват да си вземат освежителното питие под свежия ветрец на прохладната тераса на някоя кръчма в предградията на Оксфорд.

— Оксфорд?

— Оксфорд.

— Защо точно Оксфорд?

— Защото такава е сега модната тенденция. Оксфорд е достатъчно близко, а в същото време си далече от задухата на Лондон. Човек, който има кръчма около Оксфорд, е направо за завиждане.

— Предполагам — каза Типтън.

— Например, такъв като Бил.

— Бил?

— Бил.

— Този Бил?

— Същият. Той е притежател на живописна кръчма недалеч от Оксфорд, и това, което му казвах, е че ако реши да превърне мястото в крайпътно заведение с всичките му съвременни подобрения, ще има в ръце златна мина. Сигурно си съгласен с мене?

— О, разбира се.

— Така си и мислех. Ако добре се разработи, тази кръчма на Бил ще бълва богатства.

— Сигурно.

— Намира се на най-красивото място в едно от най-привлекателните английски графства. Хората ще идват отдалече, само за да се порадват на пейзажа. Прибави една първокласна изба, кортове за скуош, джазов оркестър и прекрасна кухня с безупречно сервиране на терасата, когато времето е хубаво и в богато облицован в дърво салон, когато е влажно — вземи всичко това на куп и ще имаш нещо, което ще привлича потоци от коли като магнит.

— Салонът облицован ли е в дърво?

— Не още. Щях да говоря и за това. За да се разработи това място — казва се „Черницата“ — е нужен капитал.

— Ясно. Не можеш да правиш бизнес без капитал.

— Като си затворя очите — каза Гали и го направи, — виждам „Черницата“ такава, каквато ще бъде, когато всички подобрения са приключени. Като отбием от главното шосе, минаваме през приказна градина, осветена от разноцветни фенери.

— С фонтан по средата.

— Разбира се, с фонтан по средата.

— Осветен с разноцветни светлини.

— Точно така, осветен с разноцветни светлини. Наистина ми е драго, че схващаш толкова бързо, драги ми Типи. Знаех си, че ще те заинтригувам.

— О, така е. Та докъде бяхме стигнали?

— Стигаме фонтана. Отдясно са широки лехи, покрити с най-различни цветя, отляво — през очертанията на загадъчни дървета съзираме блещукаща сребърна светлинка.

— Тъй ли? — запита Типтън. — И защо?

— Това е басейнът — обясни Гали.

— Има и басейн, така ли?

— Ще има — след като намерим капитала.

Типтън се замисли.

— Бих препоръчал изкуствени вълнички.

— Прекрасна идея.

— Изкуствените вълнички правят басейна съвсем различен.

— Напълно различен. Запиши си, Бил, изкуствени вълнички.

— Дадено, Гали.

— Тогава приближаваме терасата.

— Там ли се сервира храната?

— Когато времето е хубаво.

— Слушай — каза Типтън, който започваше да се пали, — какво ще ти кажа за тая тераса. Нека да бъде като беседка, покрита с рози.

— Ще бъде.

— И ще трябва едно от ония неща, дето се опъват отгоре. Как се казваха ония неща, дето се опъват отгоре?