Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 122

Бил подскочи като червей на въдица.

— А! Какво! Къде! — той погледна трескаво към къщата и видя, че за нещастие новината отговаря на истината. Лейди Хърмион, придружена от лорд Емсуърт, тъкмо излизаше от френския прозорец на гостната. — Гали, аз изчезвам.

Почитаемият Галахад кимна.

— Да, сигурно ще е по-добре да ме оставиш аз да се заема с преговорите. Ако бях на твое място, щях да ида да си побъбря с Пру. Видях я преди малко да отива към градината с розите. Ей там — посочи Гали. — Аз ще дойда по-късно — добави той и тръгна да срещне родната си плът и кръв, която напредваше към него през терасата. Лицето му беше твърдо и решително. Монокълът му проблясваше с тиха непоколебимост. Имаше вид на боксьор лека категория, който влиза на ринга да се бие с шампиона.

Едва когато сестра му наближи и той успя да проучи лицето й, в юначното му сърце трепна лека надежда. Видът й не беше на жена, която чрез превземане на огърлици е надвила противника.

— Горе главата! — каза Гали на сърцето си, а то му отвърна: „Само така!“

Намирайки лейди Хърмион мрачна, Гали не беше сгрешил. За щастие рядко се случва в някое семейство от английската аристокрация двама от членовете му да изпият до дъно горчивата чаша в един и същи следобед. Но точно това се беше случило днес. Чухме малко по-рано полковник Уедж най-чистосърдечно да си го признава, а ако бяхме попитали лейди Хърмион, тя би била принудена да стори същото. Като излезе на терасата, настроението й беше под нулата, а мислите й витаеха тревожно. Доколкото беше осведомена, огърлицата все още се намираше в ръцете на брат й Галахад и предсказанието му, че ще й се наложи да вдигне бял флаг не спираше да звучи в ушите й. Колкото повече оглеждаше положението, толкова повече се убеждаваше с болка на сърце, че той е прав, а една горда дама не обича да вдига бели флагове. Но не виждаше никакъв изход.

Гласът на Фреди, отправяйки ултиматума си на събранието, й прозвуча като гласа на злата орис. Ако той наистина изпълнеше заканата си да разкаже всичко на Типтън Плимсол, неминуемо щеше да последва катастрофа. Тя беше дълбоко впечатлена от властния и високомерен дух, с който Типтън разхвърляше огърлици от ръце на ръце в гостната. Разбираше, че това е мъж, който няма да търпи обяснения. Само да разбере, че е бил лъган, и ще разтури годежа. А при мисълта детето й да изгуби такъв жених, краката й се подкосяваха.

Едва ли би било голяма утеха след години, когато хората я поздравяват за добрия съпруг на Вероника, който бъдещето несъмнено ще й поднесе, тя да им казва: „А да бяхте видели само оня, когото изтървахме!“

Подобни мисли бяха накарали желязната й воля да омекне. Започваше да смята, че в живота има по-важни неща от това да пречи на племенницата си да се ожени в престъпническите среди. Не беше променила мнението си, че Бил е отрепка, но в гърдите й се прокрадваше чувството, че сестра й Дора трябва да си поеме тревогите лично. С две думи, в този момент тя беше само сянка на самата себе си. Образът на пораженеца в плът и кръв.