Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 118

Типтън съвсем беше омекнал. Даже вече започна да се усмихва. Но изведнъж споменът за една конкретна несправедливост му изтри усмивката.

— Нямаше нужда да носи оная гнусна брада!

— Напротив, имаше — възрази Гали. — Не биваше да го разпознаят. А когато ти е правил знаци през прозореца, предполагам, че тъкмо е идвал от стаята на племенницата ми, която е до твоята. Прав ли съм, Бил?

— Да. Минавах по някакъв корниз на стената, видях го вътре и исках да ме пусне. Но той само ме изгледа и си излезе.

— Но сега, разбира се, оценяваш мотивите му. Спомням си един скъп приятел, Боко Багшот — вече не е между живите, за жалост, цироза на черния дроб — та на него често му се привиждаха лица по прозореца и той винаги фъсваше като попарена котка, щом ги зърне. Честно казано, не мисля, че можем да виним Плимсол.

— Предполагам, не можем — призна Бил, макар и неохотно.

— Човек винаги трябва да влиза в положението на другия. Едва ли при тези обстоятелства можеше да очакваш от него топъл привет.

— Предполагам, че не съм могъл — каза Бил, вече по-малко неохотно.

Що се отнася до Типтън Плимсол, цялата неприятна история беше вече забравена. Усмивката, която преди малко беше изчезнала, се завърна още по-сияеща. Всъщност, толкова сияеща, че би могла спокойно да замести следобедното слънце, ако последното по някакви причини бе решило да лиши терасата от светлината си.

— Господи — възкликна той, — какъв камък ми падна от гърба. В този момент започвам да живея истински. Не знаеш какво ми беше последната седмица — да не можеш да си сръбнеш и глътка, без онова ужасно… ъ-ъ… такова… без онова лице да се появи наоколо ти. Нямаше да мога да издържа още дълго. Забележи, сега, когато ще се женя…

— Ще се жениш?

— И още как.

— Поздравления.

— Благодаря, старче.

— Надявам се да си много, много щастлив, друже.

— Точно това смятам да направя — отвърна Типтън. — Та, както казвах — продължи той, — сега, след като ще се женя, приключвам с всички лудории и едва ли някога ще ме видиш фиркан до козирката до края на живота ми, освен, разбира се на Нова година…

— Разбира се — кимна Бил.

— … и вечерта след надбягванията с лодки…

— Естествено.

— … и други подобни специални случаи. Но друго си е, като знаеш, че си в състояние да ограничиш пиячката до разумни количества. Чувстваш се такъв глупак, когато се наливаш с боза, а другите обръщат уиски със сода. Да, какъв късмет, че налетях точно на тебе.

— Така си и беше, налетя ми — припомни му Бил.

— Ха, ха — изкиска се сърдечно Типтън.

— Ха, ха — разсмя се сърдечно и Бил.

Типтън потупа Бил по гърба. Бил потупа Типтън по гърба. Почитаемият Галахад сияеше, гледайки с растящо одобрение тази възхитителна сцена на сърдечност и задушевност. После попита Типтън ще има ли нещо против, ако отведе кръщелника си настрана, за да му каже нещо, предназначено изключително за неговите уши, а Типтън отвърна: „Давай, давай, не бой се“. Гали каза, че ще го задържи само минута, а Типтън рече: „Карай спокойно, карай спокойно, никой не ни гони“.

— Бил — започна Гали с нисък, настойчив глас, отвеждайки го към стената на терасата, — стигнахме до кризисна точка в твоите дела. Добре че между теб и това момче Плимсол се породи такова сърдечно приятелство.