Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 121

— Чадъри? — опита се да познае Бил.

— Бил! — Гали го погледна с укор. — Не можеш да направиш чадъра да мирише на рози. Думата, която има предвид Типи, предполагам е „пергола“. Нали знаеш, ония навеси с арки, колони и виещи се растения.

— Пергола. Точно така. Трябва ви пергола, покрита с рози, а джазовия оркестър ще го скриете зад един цъфнал храст орлови нокти. Божичко, ще бъде супер — възкликна Типтън, като щракаше с пръсти. — Колко ще струва на човек една вечеря?

— Осем шилинга, струва ми се.

— Направи ги десет. Никой няма да усети разликата. Ето, гледай сега. Речи ги средно по двеста порции на вечер по десет шилинга парчето, това са ти сто лири в джоба. И като си помислиш, че това продължава през цялото лято… А после и напитките. Не забравяйте напитките. Тук е голямата печалба. Коктейлите ще се сервират на малки масички около фонтана.

— И около басейна.

Типтън беше започнал да крачи нагоре-надолу, изразявайки чувствата си с широки жестове.

— Бил — обърна се той към него, — имаш в ръцете си истинско бижу.

— И аз мисля така, Типи.

— Да, истинско бижу. Хората ще идват от цялата страна. Няма да можеш да се оправиш с тях. Ще трябва да ти дадат специален екип полицаи да регулират трафика. Ще станеш милионер, преди да се обърнеш.

— Точно това му казвам — намеси се Гали. — Което си е право, право си е, начинанието няма грешка.

— Няма — съгласи се Типтън.

— Остава само оная подробност с капитала.

— Капитала. Разбира се.

— Като се намери капитал, започваме в същата минута.

— Намерете капитал и работата ви е в кърпа вързана.

— Три хиляди ще свършат работа.

— По-сигурно четири.

— Или пет.

— Да, може би пет. Точно, цифрата е пет.

Гали положи с обич ръка на рамото на Типтън и го потупа.

— Наистина ли си готов да вложиш пет хиляди лири? — запита той нежно.

Типтън зяпна.

— Кой? Аз? Да вложа пет хиляди лири? Нищо няма да влагам — каза той, като се ухили при мисълта за подобен абсурд. — Да не съм луд, може и да ги загубя. Но не се съмнявам, че ще си намерите капитал. Разпитайте наоколо. А сега, моля да ме извините. Обещах да изведа Вий с лодка в езерото.

И той припна към къщата, олицетворение на живота и щастието. Възможно е да се е сетил, че зад себе си оставя две разбити сърца, но едва ли. Типтън Плимсол беше твърде егоцентричен младеж.

V

Гали погледна Бил. Бил погледна Гали. В продължение на минута и двамата мълчаха, тъй като чувствата им бяха прекалено дълбоки, за да се облекат в думи. Тогава Гали направи изказване, което беше чул от устата на един разочарован комарджия, когато последният разбрал, че букмейкърът духнал с парите без да остави никакъв адрес. Това изказване изглежда го облекчи. Чертите му видимо се отпуснаха.

— Е, какво да се прави, Бил.

— Какво да се прави, Гали.

— Странно, същото нещо се случи на стар мой приятел преди много години. Имаше намерение да отвори клуб и се опитваше да заинтригува един богат младеж. Спомням си, когато ми каза със сълзи на очи, че бил готов да се обзаложи на цялото си богатство, ако имал такова, че оня тип едва не се бръкнал за чековата си книжка, преди да откаже. Случват се такива неща. Трябва да ги приемаме твърдо. Сега се връщаме на Кларънс. Бих дал всичко да разбера дали Хърмион е спипала огърлицата. Ако не е, може би ще успеем да постигнем целта като блъфираме. А, ето я и нея!