Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 119

— Вижда ми се симпатяга.

— Прекрасен младеж. Беше малко кисел, когато се запознахме, но сега е живо копие на чичо си Чет, най-безгрижната душа, която някога е опустошавала кръчмите. Страхотно богат е.

— Така ли?

— Не можеш да си представиш. И струва ми се те харесва.

— И на мен ми се стори приятелски настроен.

— Да, мисля, че му направи отлично впечатление. А сега всичко зависи от него.

— Какво искаш да кажеш?

В монокъла на Почитаемия Галахад блесна печална искрица.

— Ако си спомняш, първоначалният план на Пру беше да вземе известен капитал за модернизирането на „Черницата“ от брат ми Кларънс. И с тази огърлица в ръцете ни това можеше лесно да стане. Пру нали ти е писала за огърлицата в писмото си?

— Да. Истински шанс.

— Страхотен шанс. С нея можехме да диктуваме условията. За беда, обаче, аз я загубих.

— Какво!

— Някой я е задигнал. Преди малко отидох в стаята си, за да се уверя, че е там, и не я намерих.

— О, пресвета дево!

Гали поклати глава.

— Сега не е важна пресветата дева, а лелята на Пру. Има някакъв шанс да не я е намерила Хърмион, но ако е тя, флангът ни е оголен и остава само една надежда. Трябва да се опитаме да вземем този капитал от младия Плимсол.

— Но аз не бих могъл. Та ние току-що се запознахме.

— Именно. Но неговите чувства към тебе очевидно са дружески. Останах с впечатлението, че ти е толкова задължен, задето не си призрак, че можеш да поискаш от него всичко, което си пожелаеш, дори това да е половин кралство. Във всеки случай, от този храст може да изскочи спасението. Горе главата, а говоренето остави на мен. По дяволите — каза Гали със същото изражение, което озаряваше лицето на Фреди, когато се канеше да се впусне в темата „Кучешка наслада на Доналдсън“ пред майор Р. Б. и лейди Емили Финч, — надприказвал съм и най-костеливите букмейкъри и съм слагал в малкото си джобче всички самохвалковци по кръчмите из цял Лондон и Ню Йорк. Няма да се проваля и сега.

IV

— Я ми кажи, драги Плимсол — рече Гали, — или мога да те наричам Типтън?

— Защо не — съгласи се Типтън. — Даже още по-добре Ти-пи. Ти също — добави той великодушно.

— Благодаря, Типи — отвърна Бил.

— Няма защо — засия Типтън, — за мен е удоволствие.

Почитаемият Галахад остави монокъла си да просветне на слънчевите лъчи, доволен, че такава приятна атмосфера на радушност се установява още в началото на преговорите.

— Това, което исках да те питам, драги ми Типи — продължи той, — е дали някога си се замислял върху модните тенденции?

— Ами, да ти кажа — отвърна Типтън, който за пръв път научаваше, че такива съществуват, — по една или друга причина, не.

— Като казвам „модни тенденции“ — обясни Гали, — се сещам за света на развлеченията. Удивително е как вкусът на хората се е променил, откакто бях на вашата възраст. Tempora mutantur, nos et mutantur in illis²¹.

— И още как — кимна Типтън, озадачен, но любезен.

— Да вземем най-простото нещо — да пийнеш едно питие. Когато бях млад, човек просто отиваше до бара на съседната улица.