Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 117

Полковник Уедж тръгна с широка крачка, следван от Едуин Пот, а лицето на Гали прие тъжен вид.

— Бил — започна той. — Съжалявам, но трябва да ти кажа, че се случи нещо много неприятно. О, по дяволите — спря той, като видя, че се канят да ги прекъснат.

На терасата се беше появил Типтън Плимсол.

— Някой идва — поясни Гали, сочейки с пръст.

Бил се огледа. И като видя високия слаб младеж, който при последната им среща така се беше изложил в областта на гостоприемството и хуманността, лицето му потъмня. Искаше да му каже няколко думи.

— Хей! — подвикна той и тръгна към него.

По лицето на Типтън Плимсол се изписа мрачна решителност. Такова изражение можете да видите по лицето на войника, когато чуе сигнал за атака. Не му беше идвало наум досега, но се сети, че посветените хора препоръчват специални процедури срещу привидения. Например да се мине през съответния безплътен обект. Беше чел разкази, в които хората го правеха и то с най-добри резултати. Привиденията разбират, че са попаднали на костелив орех, огъват се, обезсърчават се и се отдръпват от неравния двубой.

Ако имаше някакъв друг път към мирно разрешение на проблема, той би го предпочел, защото не изгаряше от желание да пристъпи към въпросната процедура. Но изглежда друга алтернатива не съществуваше. С привиденията трябва да се пипа с твърда ръка. И като се предаде в ръцете на Господа, Типтън наведе глава, засили се и заби чело в диафрагмата на Бил.

— Ох! — изпъшка Бил.

— Я гледай! — викна Типтън.

Не може да се каже кой от двамата беше по-изненадан или кой по-изпълнен с искрено възмущение. Но тъй като Бил бе зает да си поеме въздух, Типтън пръв даде воля на чувствата си.

— Е, как можех да знам, че е истински? — запита той, като се обърна към Гали като към честен и безпристрастен свидетел, който ще може да оцени ситуацията обективно. — Тоя човек ме преследва сума време, изниква по фоайетата, наднича зад ъглите, хили ми се от храсталаците. А само преди половин минута слухтеше в прозореца ми. Ако си мисли, че ще търпя всичко това, не е познал. Всичко си има граници — обобщи той накрая.

Още веднъж приятната задача да изглади бръчките по тревожното чело се падна на Почитаемия Галахад. Разказът на Типтън предния ден му позволяваше да вникне в положението, което би могло да се стори твърде озадачаващо за непосветения.

— Да не би да искаш да кажеш, че през цялото време си виждал Бил? Колко забележително! Това е кръщелникът ми, Бил Листър. Бил, Типтън Плимсол, племенник на моя стар приятел Чет Типтън. Кога вие двамата се срещнахте за първи път? Май в „Бариболт“, а?

— Подаваше си носа през стъклената врата, когато бях на бара.

— Ами, исках да пийна едно — оправда се Бил. — Тази сутрин щях да се женя.

— Да се жениш? — Типтън започваше да разбира и беше готов да прости. — Затова ли после те видях в гражданското?

— Да.

— Е, да пукна дано!

— Цялата история — намеси се Гали, — си има готово обяснение. Невестата му, моята племенница Прудънс, беше възпряна от властите преди да стигне до гражданското, и изпратена тук. Бил я последва. Ето така сте се срещнали отново.