Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 49

— И какво стана? — понита Тур.

— Почна да врещи като побъркана и отказа да предаде откраднатия пръстен. Рече, че ако баща й бил жив, щял да ме превърне в една от собствените ми дървеници. Тя обаче не може да превърне и бира в пикня, тъй мисля аз. Барикадира се в най-хубавата ми стая, крещи проклятия през вратата, заплашва да подпали хана и хич не мисли да излиза. А сега кажи ми! Това не е ли подозрително? И не е ли тя просто побъркана?

— Човек може да си помисли, че я е страх да не я ограбят повторно — промърмори Тур.

— Побъркана е. — Кати се намръщи, после мрачният му поглед се плъзна по Тур и мътна светлинка оживи очите му. — Я кажи. Ти си снажно, силно момче. Ще те оставя да пиеш бира на корем, ако успееш да я извадиш от най-хубавата ми стая, без да трошиш мебелите. Какво ще кажеш?

Русите вежди на Тур подскочиха.

— Защо сам не я извадите?

Кати промърмори нещо за „старите си кокали“ и „оная дива котка“. Тур се зачуди дали Кати все пак не се вижда като дървеница. Можеше ли един магьосник да превърне човек в насекомо и ако да, щеше ли насекомото да е голямо колкото човек, или с нормални размери? Е, вече му бе минала мисълта да се раздели с част от монетите си и да купи малко бира за печената наденица довечера. От буренцата наистина се носеше твърде приятна миризма.

— Е, бих могъл да опитам — предпазливо се съгласи той.

— Добре! — Ханджията го плесна по рамото. — Ела, ще ти покажа къде е. — И поведе Тур обратно към хана.

На втория етаж Кати посочи една затворена врата и прошепна:

— Вътре е!

— С какво е барикадирана?

— Има резе, макар да не е много яко. Освен това е затиснала вратата с нещо. Мисля, че е издърпала леглото.

Тур огледа дървената врата. Откъм долния етаж се чу мъжки глас:

— Кати! Хей, Кати! Да не си заспал там горе? Довлечи си дебелия задник тук и ми налей една бира, или сам ще се обслужа.

Кати закърши объркано ръце.

— Виж какво можеш да направиш — рече той на Тур и забърза надолу по стълбите.

Тур отново огледа вратата. Странният, неясен копнеж, който беше взел за жажда, сега се усещаше много по-силно и връзваше стомаха му на възел. Устата му беше пресъхнала. Той сви рамене, приближи се и опря рамо в дъбовата врата. Запъна крака в пода и се напрегна. Вратата устоя. Той натисна малко по-силно. Обезпокоителен звук на разцепващо се дърво долетя от другата страна и Тур се дръпна притеснен. Дали току-що не беше загубил обещаната бира? Натисна отново под съпровода на стърженето на дърво в дърво, което му напомни за лебедката в мината. Процепът се разшири още малко. Той провря глава и примигна.