Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 48

Тур погледна нагоре, после погледът му отскочи към онова, което лежеше в сенките над гредите. Широка дъска ги пресичаше под прав ъгъл. Върху нея беше закрепено голото тяло на сивобрад мъж, плътно увито като в бебешки повои със същата тънка материя като на надениците. Кожата му беше набръчкана и потъмняла от дима.

— Пико беше прав — отбеляза Тур след миг на смаяно безмълвие. — Жена ви наистина опушва най-невероятния бекон на света.

Кати проследи погледа му.

— О, това ли? — отвратено рече той. — Тъкмо щях да разкажа на Пико за него. Беглец е от Монтефолия, ама не е стигнал далеч. Без стотинка, както се оказа — когато дойде време да се плаща сметката.

— Често ли правите това — на гостите, които не могат да си платят? — смаяно попита Тур. — Ще кажа на Пико веднага да уреди сметката.

— Не, не, беше си мъртъв още като дойде тук — нетърпеливо обясни Кати. — Преди три дни. Но свещеникът беше заминал нанякъде и нямаше кой да го опее, а никой от съседите ми не ще и да чуе неопят магьосник да бъде погребан на тяхна земя, пък, честно да си кажа, и аз не бих се съгласил. А и онова побъркано момиче нямаше пари да плати. Трябваше да направим нещо с него и аз се сетих за пушилнята. Така че си лежи тук и тук ще си остане, докато някой не му уреди сметката. Тъй рекох и на жена ми. Тя може да си подскача колкото иска от бяс, че и при сестра си отиде да ми прави напук, ама аз не ще се оставя да ме измами слугинчето на един мъртъв флорентинец. — Кати скръсти ръце, подчертавайки решимостта си.

— Струва ми се, че човекът не яде и не пие много, гостилничарю. Колко му взимате за дима? — поинтересува се Тур, все така проточил врат.

— Да, ама трябва да видиш по колко лапа крантата, с която го докараха — изпъшка Кати. — В краен случай ще конфискувам коня. Но бих предпочел да взема пръстена като залог. Той поне няма да се гътне мъртъв, за разлика от онази кранта, дето изглежда с единия крак в гроба. — Той махна нетърпеливо към издигащия се пушек, свали една наденица от куката и сръчка Тур да излиза от бараката.

— Какво да ти кажа — продължи Кати, след като си напълни дробовете с чист въздух, — сутринта преди три дни онуй момиче, наполовина етиопче и облечено в прашно кадифе, се появи по пътя, повело за юздите бялата кранта, дето сега ми унищожава пасището, а старецът лежи преметнат през гърба на коня. Каза, че били избягали от клането в Монтефолия, после хора на Феранте ги ограбили, а него го убили. Само дето стареца никой не го е убивал — никакви рани няма, — а нея не са я ограбили, щото носи на палеца си голям златен пръстен, дето и сляп бандит ще го забележи. Имах си аз моите подозрения, ама тя изглеждаше в беда, пък жена ми е с меко сърце, та я пусна в хана, помогна й да се измие и да се успокои. Колкото повече мислех, толкова повече ме налягаха подозренията. Трябва да ставаш много рано сутрин, за да преметнеш стария Кати. Тя твърдеше, че старецът й бил баща, магьосник от Флоренция. Това за Флоренция го приемам. Обаче мисля, че момичето му е било робиня, а той е умрял от апоплексия по пътя, или от черна магия. Тя му е откраднала дрехите и скъпоценностите и ги е скрила някъде, после се е оваляла в прахта и си е разрошила косата, а после ми идва на прага и ми разказва разни измишльотини, като се надява, че ще се отърве от трупа му за моя сметка, а после ще се върне да прибере съкровищата му. Което се доказва и от онзи пръстен, щото е мъжки. Сигурно го е свалила от пръста на господаря си. Е! Аз обаче прозрях измамата й и й го рекох право в очите.