Читать «Наградата» онлайн - страница 41

Тя си погледна часовника и вдигна светнало лице към шефа си.

— Не знаех, че си променил графика си.

На пръв поглед Тамара изглеждаше добре, леко гримирана с червило, спирала и сенки за очи. Черна копринена блуза и разноцветен шал около врата прикриваха изпъкналите и ключици. Цялостният ефект не подсказваше анорексия. Явно беше загубила част от теглото си, разбира се, но Хънт нямаше да забележи нищо нередно, ако не я бе видял и прегърнал преди две нощи.

Той обаче не искаше да я притеснява, нито да я стряска с многословието си, затова се въздържа от коментари.

— Е, значи все пак се домъкна обратно. Само за протокола, не мога да ти опиша колко се радвам да те видя отново тук.

— Аз не мога да ти опиша колко се радвам да съм тук отново. — Тя се поколеба, после добави: — Наистина бих искала да ти благодаря за това, което правиш, Уайът. Не познавам много хора, които биха ме взели обратно.

— Всеки, за когото си работила някога, би те върнал на мига, Там. Аз съм този, който трябва да ти благодари. И го правя.

— Добре. — Тя сведе поглед, после пак го вдигна към него. Около устните й играеше предишната дяволита усмивка. — Мислиш ли, че ще можем скоро да приключим с тези лигавщини?

— Абсолютно. Никакво лигавене повече, почваме отсега.

— Добре. Мики вече тръгна по списъка на Лен Търнър, който ти му даде. Ще се отбие, щом приключи или малко преди обяд, което от двете се случи първо. И Девин Джул се обади. Не остави съобщение, само помоли да му звъннеш, щом се появиш.

— Разбрах. И, Там — запътен към кабинета отзад, той се спря отстрани на бюрото й. — Едно последно лигавене.

Тя театрално въздъхна — един от старите й маниери, които той обожаваше.

— Добре, едно. Какво?

Хънт мълниеносно се наведе и я целуна по главата.

— Добре дошла отново.

Докато отиваше към административните сгради на младежкия проект „Сънсет“ на улица „Ортега“ и Сънсет булевард, Мики не можеше да прогони от мисълта си заплатата на Комо от шестстотин и петдесет хиляди долара. Нито пък бюджета на „Сънсет“ от петдесет милиона долара годишно. Такива пари в картинката изместиха първоначалните му догадки за убийството. Толкова много пари в едно подобно престъпление нямаше как да не са замесени по някакъв начин.

А този ход на мисли бе добра новина за Алиша. Ако тя изобщо представляваше интерес за полицията, то той не бе продиктуван от парите, а от връзката й с Комо.

Както Алиша му бе казала, информацията за организациите с нестопанска цел подлежеше на публикуване и следователно беше лесно достъпна. С помощта на списъка, даден от Лен Търнър, предишната нощ Мики бе провел известно проучване на компютъра и установи, че трите най-големи организации, в чиито бордове Комо бе участвал — коалиция „Мишън стриит“, „Убежище за жени — жертви на домашно насилие“ и „Дом за адаптация“ — оперираха с бюджет от над 30 милиона годишно всяка. И понеже никоя от тях не съответстваше на размера и мащабите на младежкия проект „Сънсет“, първото обаждане на Мики беше в седалището.