Читать «Наградата» онлайн - страница 38

— Може и до там да стигнем, ако не те притеснява.

— Всичко е наред. — Думите й прозвучаха така съкровено, че едва ли не предвещаваха заплаха. — Не съм направила нищо, от което да се срамувам.

— Онзи ден обаче каза, че двамата с господин Комо сте били доста близки. Какво имаше предвид?

— Че между нас съществуваше някаква химия, физическо привличане, което и двамата усетихме. Но той беше женен мъж и нямаше да се впусне в нищо. Нито пък аз. Дори бяхме говорили да напусна, за да не се навъртаме толкова много един около друг, но това просто ни се видя ненужно мъчение и за двамата. И защо да го правим? Харесваше ни да сме заедно. Шегувахме се и си имахме нашите малки тайни, което ни забавляваше. Той просто бе един страхотен човек, който вършеше страхотна работа. И това бе другата страна на нещата.

— На кои неща?

— На работата. Истинската работа.

— Какво за нея?

Долната и устна се изкриви.

— На това място ще ми се смееш.

— Не мисля. Пробвай.

Те тръгнаха отново и тя си пое дъх.

— Аз, може да се каже, че искам да вляза в политиката и да променя света. Поне да се опитам да го направя по-добро място.

— Това не е лошо. Политиката, може би, но но не и общата идея.

— Да, зная. Но какво съм аз, с една ниска степен по политология и посрещач в „Мортънс“. Нали разбираш какво искам да кажа?

— Естествено. Искала си да правиш нещо по-съществено.

Тя кимна.

— И сега си мислиш: „Затова се хваща на работа като шофьор на лимузина“.

— Не си мисля това. Слушам.

— Добре. Значи, смисълът на тази работа при Доминик не беше толкова в това, да го возя насам-натам. Ставаше въпрос за преместване в друг свят, където има власт и пари и могат да се случат добри неща. — Щом заговори за това, гласът й се оживи. — Знаеш ли какво се случи с последните трима от дневните шофьори на Доминик? И то в рамките на последните две-три години. — Тя вдигна един пръст. — Джон Ройс, сега административен асистент на познай кого? Алис Талент, градския надзорник. Второ, Тери Макграт, курс по бърза помощ и се издигна в пожарната. Трето, Де Шон Елис, наблюдател за „Сан Франциско Джайънтс“, който снабдяваше Доминик и мен с билети за най-добрите места, които съм виждала.

— Връзки — отбеляза Мики.

Тя кимна.

— Зная, че сигурно звучи тъпо и егоистично и разбира се изглежда, че използвам връзката си с Доминик, за да изградя кариера. Но аз вече се бях отдала на доброволна дейност в „Сънсет“, още когато Ян беше там, само за да бъда близо до брат си. Така че, не е като да съм се вкопчила в изпречилата ми се възможност, за да се издигна. Просто в един момент се освободи шофьорското място, аз бях на линия и изобщо не знаех какво ще почувствам към Доминик, щом го опозная.

На връщане, вече измръзнали до кости, те се озоваха в двата края на разположения отзад диван в „Литъл Шемрок“ и пиха ирландско кафе. В късния неделен следобед там имаше само още двама други клиенти, които напрегнато и в почти пълно мълчание играеха дартс.