Читать «Наградата» онлайн - страница 34

— Едва ли. Аз самият не бях сигурен, дали ще дойда, докато не се събудих. — Хънт млъкна за миг, после продължи:

— Мислиш ли, че ще говори с мен?

Тя направи малко крива усмивка, подсказваща, че не е напълно убедена в това, но всъщност каза:

— И по-странни неща са се случвали. Междувременно, как ти звучи чаша кафе?

— Като звук от фанфари.

Развеселена, Кони поклати глава.

— Спомням си защо толкова ми липсваше.

Седяха на масата в кухнята, говореха за живота си през изминалите няколко месеца и разговорът вървеше леко, както винаги с Кони, Хънт бе преполовил втората си чаша кафе, когато чуха шум и Кони каза:

— Това е вратата на гаража.

Изпаднаха във внезапно и мъчително мълчание, изпълнено с очакване.

Гаражът бе свързан с кухнята. Пръв на вратата се показа Ерик. За разлика от по-малкия си брат, на ръст той си бе същият, както Хънт го помнеше, но лицето му бе покрито с младежки пъпки, а гласът му бе преминал в друга октава. Момчето неуверено, но учтиво кимна и каза:

— Здравей, чичо Уайът.

— Здрасти, голямо момче. Радвам се да те видя.

— Аз също. — Той се приближи и протегна ръка, Хънт я пое и разтърси. Предпочете да си мисли, че е добър знак това, че все още го наричат „чичо“, навярно продължаваха в някакъв смисъл да го смятат за брат на Джул.

Очевидно Девин не бързаше да влезе в къщата. Сигурно беше наясно, че Хънт е вътре по познатата кола отвън. Свързващата врата се захлопна зад Ерик, чу се шум откъм гаража — Девин затвори колата и хвърли някакъв сак на мястото му.

Хънт осъзна, че е затаил дъх.

Джул се показа на прага и остана там за секунда, задържайки вратата отворена. Кимна първо на жена си, после съвсем бегло към Хънт, обърна се и с прекомерно внимание затвори. След това се облегна на барплота с кръстосани на гърдите ръце и отново кимна с каменно изражение.

— Здравей, Уайът — произнесе безстрастно. — Какво мога да направя за теб?

— Не съм съгласен — каза Джул. — Това е работа на полицията.

Двамата седяха в двата края на хлътналия бежов диван във всекидневната на долния етаж, преоборудвано полумазе, в което се намираше масата за пинг-понг и билярд, както и дъска за дартс и джаги. На вградената етажерка, предназначена за спортните награди на децата, бе поставен телевизор, а пералнята на Кони допълваше впечатлението, че помещението се използва функционално. Къщата на Джул не беше голяма и семейството с всичките си дейности я изпълваше до последния сантиметър.

— Това е работа на полицията — възрази Хънт, — която няма да е ефективна. На вас няма да ви се обадят онези, които биха се обадили на нас, а дори и да го направят, ще си загубите всичкото време да отсявате откачалките.

Джул сви рамене и поклати отрицателно глава.

— И на колко добри следи мислиш, че ще попаднеш? Две? Три? Няма и толкова. Край на историята.

— Не, не е така. Не и ако се учреди награда и е достатъчно голяма, а тя ще бъде.