Читать «Наградата» онлайн - страница 33

И така, потискайки и малкото си скрупули, той се изправи и протегна ръка през масата.

— Звучи ми като сделка — заяви накрая.

7.

Уайът Хънт не бе посещавал дома на Девин Джул на улица „Таравал“ от доста дълго време. През първите години след създаването на детективската си агенция той едва ли не живееше с Девин, Кони и трите им деца — Ерик, Брендан и Алекса. Двамата с Джул бяха екип по бейзбол в гимназията и продължаваха да играят заедно, като нерядко включваха и децата при посещенията на Хънт в дома им, било то на топка, пинг-понг, баскетбол или джаги.

Това обаче беше преди „Калифорния срещу Горман“. Също така и преди скандала с бившия съдружник на Хънт, в резултат на който бизнесът му бе смазан, а репутацията му пред полицията и по-голямата част от юридическата общност — в общи линии потъпкана.

Хънт не се заблуждаваше — тази работа с Джул не беше просто мост, който трябваше да се поправи. Беше пропаст, която трябваше да се преодолее.

И сега, в 9:30 часа, в студената и ветровита неделна утрин — един от трите такива дни, които се падаха всяко лято на Сан Франциско — Хънт паркира „Мини Купъра“ си на улицата пред неголямата самостоятелна двуетажна къща на Джул, взе опакованите подаръци за децата и поседя за момент, събирайки кураж да влезе и да се потопи в музиката, почти трагичната опера, за чието композиране лично бе допринесъл.

Накрая, неспособен да седи повече, той отвори вратата на колата и мина по пътеката, изкачи четирите стъпала пред входната врата и натисна звънеца. Отвътре се разнесе звън и той дочу тичащи крака, после вратата се отвори.

За една ужасна секунда си помисли, че Брендън, средният син, на около единайсет години, дори не го позна. Беше израсъл с около десет сантиметра и наедрял с шест-седем килограма. Но лицето му внезапно грейна в усмивка и той възкликна:

— Чичо Уайът! — след което направо се хвърли отгоре му. После се провикна към къщата: — Чичо Уайът е!

Още стъпки по коридора откъм кухнята в дъното и се появи Кони в зелен екип, както винаги страхотна и привлекателна. Бършеше ръце в кухненска кърпа, а на лицето й имаше топло и гостоприемно изражение, с едва доловима следа от загриженост около очите.

— Я, виж ти кой е тук!

Той пристъпи навътре, двамата се прегърнаха и леко се целунаха по страните. След това Кони го отдръпна на една ръка разстояние.

— Толкова се радвам да те видя, Уайът. Толкова се радвам. — После лицето й се помрачи. — Всичко наред ли е?

— Всичко е наред. — Той се огледа и забеляза Алекса в дъното на коридора, с въпросително и резервирано изражение. Хънт й помаха с ръка.

— Здравей, миличка, — но тя само кимна и Хънт си даде сметка, че Девин нямаше да е единственият, когото трябваше да спечели отново.

Кони заговори.

— Девин е с Ерик на футбол. Можеш ли да повярваш — в неделя сутрин от седем часа? Не е ли отвратително? Но до половин час трябва да се върнат, ако имаш време да поостанеш и да ги почакаш. Той очаква ли те?