Читать «Наградата» онлайн - страница 28

Тук Пар се закашля.

— Толкова много? Сигурен ли си?

Мики кимна.

— Вчера я питах. Първо каза осем, после — можело да са повече. Затова аз си мисля, че са десет или единайсет.

— Това е прекалено много. Виждах, че отслабва, но не знаех, че е чак толкова.

Мики поклати глава.

— Ставало е постепенно, Джим. Аз самият не го бях осъзнал, докато не я видях вчера след дълго отсъствие. Така че, не се обвинявай. Но ти си прав, Уайът, доста е сериозно. Според нея вече нищо няма вкус.

— Е — каза Хънт, — това агнешко със сигурност имаше някакъв вкус, както и пилафът и салатата. Всяка вечер ли приготвяш такава храна?

— Не.

— Добре. Защото, ако е имала това пред себе си и не е яла…

— Ами — започна Мики, — през последните няколко месеца доста отсъствах от вкъщи. — Той приведе рамене. — Мисля си, че без мен тези приятели тук я карат на макарони и сирене и то по малко.

— Ей! — възкликна Пар. — Ям по едно яйце всяка сутрин.

— О, извинявай — каза Мики. После се обърна към Хънт: — А този Джим поглъща по едно огромно яйце всеки божи ден, ето защо е толкова здрав, на пук на всичко.

— Там не обръща внимание на това — обясни Пар. — Тя просто не слага в устата си храна, или поне не много. — После добави: — Трябваше да забележа.

— Е — обади се Хънт, — сега вече всички забелязахме.

После Тамара се качи при тях и всички получиха по една малка синя чашка с лимончело.

Най-накрая Хънт заговори за предложението на Мики относно Комо.

— След като си тръгна, аз проверих, Мик, и ти се оказа прав. Все още никой не е обещал награда.

— Работите ли по това? — попита Тамара.

— Все още не — отговори Мики.

Хънт продължи:

— На Мики му хрумна идеята, че бихме могли да позавъртим някакъв бизнес, да се отбием при някои благотворителни организации. Добрата новина е, че днес следобед се обадих на полицейската гореща линия и се оказа, че няма нищо за Комо. Така че, поне засега, полицията не разполага с нищо специално за това убийство. Чува се само автомат, който те уведомява, че ще се свържат с теб. Значи, вратата може и да е отворена. Лошата новина е, че вратата може и да не е отворена за нас.

— Говори ли с Джул? — попита Мики.

Хънт поклати отрицателно глава.

— Мислех си да се натреса утре у тях. Струва ми се, че жена му още ме харесва, въпреки, че Кони притежава гена на „лоялната полицейска съпруга“ и не мога да съм сигурен. Двамата с нея обаче сме преминали през много неща. Значи има някаква слаба надежда. При всички случаи, скоро ще разбера.

Пар прочисти гърло.

— Кой е Джул?

— Един мой приятел — обясни Хънт. — А също и ченгето, на което е възложен случая.

— И защо ти ще говориш с него, в смисъл — във връзка с наградата?

— Защото, ако изобщо имаме някакъв шанс да осъществим тази работа, ще трябва да координираме всяко нещо, което правим с онова, което те правят. Може би си чувал, че понякога ченгетата не обичат да споделят. Не е лошо Джул да бъде убеден, че това би му било от полза. — Видя озадачената физиономия на Пар и попита: — Какво?

— Просто малко ми се вижда като колата, впрегната пред коня. Искам да кажа, ако все още няма никаква награда, вие какво носите на купона? Положението ви няма ли да е адски по-силно, ако можехте да предложите нещо реално?