Читать «Наградата» онлайн - страница 173

Намери го да седи сам зад волана, явно спеше под приятното, току-що показало се слънце. Предните стъкла бяха спуснати. Мики се поколеба, после закуцука към страната на шофьора. Щом стигна на около метър и половина, Картър проговори със затворени очи.

— Шумът от походката ти те издава. Кажи ми, че съм спечелил наградата.

— Съжалявам. Не още. Но шефът ми би желал да му се обадите. Може и да сте близо до наградата.

Мики набра номера на Хънт по телефона на Картър и му го връчи обратно. После се дръпна, така че да не подслушва и седна на асфалта, подпрян с гръб на сградата, потънал в сънливо полу-вцепенение под греещото слънце. Задряма, против волята си. Няколко секунди или минути по-късно се събуди. Картър все още говореше, но неговите реплики се състояха предимно от „да“ и „не“. С изключение на финалната фраза, когато каза:

— Това никога не ми е минавало през ум.

После Картър се приближи до Мики и свивайки рамене, му подаде телефона.

Гласът на Хънт потреперваше от напрежение, докато даваше на Мики новите разпоредби и дали заради тях, дали от кратката дрямка, или пък аспиринът бе подействал, но Мики внезапно почувства прилив на яснота и надежда.

Хънт знаеше, че Джим вече е пил, когато е напуснал „Ървинг пица“. После е заваляло горе-долу по времето, когато се предполага, че е тръгнал към „Ортега“. Не беше нелогично да се предположи, че това го е принудило да влезе в някой друг бар по пътя. Хънт бе проверил в интернет баровете в района и бе набелязал седемнайсет в близост с „Ортега“ кампус. Сега той продиктува на Мики имената и адресите им.

Тези места трябваше поне да бъдат проверени.

Щом затвори, Мики вдигна очи към Картър и каза:

— Е, какво ви каза той?

И Картър отговори:

— Каза ми да не ти казвам.

Девин Джул, Сара Русо и Уайът Хънт се срещнаха в „При Лу Гърка“ и заеха едно празно сепаре в дъното. Докато обядваха в колата, Сара бе решила да се обадят в „Мортънс“. От там разбраха, че Алиша Торп се е обадила и е казала, че е болна от грип. Щяла да отсъства поне през уикенда, което, заедно с почивните й дни, означаваше, че няма да я има най-малко до следващата сряда. И за двамата, Джул и Русо, това бе ясен знак, че тя се е скрила или е избягала, затова инспекторите отмениха проучването си в квартала на Нешек и си насрочиха среща с Хънт. Сега от първостепенно значение бе да попаднат на следите на Торп и ако я намерят, да я доведат за разпит.

— Хей — възрази Хънт, — случва се хората да се разболеят.

Русо намръщено отпи голяма глътка от лимонадата си.

— Вярно е — каза, — но тя не си лежи вкъщи да се лекува. Не е и при брат си. Не е в болница. Допускаме, че не е и с твоето момче Мики.

Хънт остана с наведена глава и се въздържа от коментар.

— Какво остава тогава? — попита Джул. — Избягала е.

— Може вчера да сте я изплашили — допусна Хънт. — Тя знае, че сте намерили шала. Било е само въпрос на време.

Джул късаше салфетката си на малки парченца.

— Мамка му.

Русо кимна.