Читать «Наградата» онлайн - страница 174

— Точно така, мамка му. В ръцете ни беше.

— Ще се появи — заяви Джул.

— Да се надяваме, че ще го направи, докато сме още живи — язвително подметна Русо.

Хънт забеляза очевидното напрежение между двамата инспектори, дължащо се вероятно на нежеланието на Джул — резултат от опита му напоследък, най-вече във връзка с Джина Роейк, — да задържат Алиша и да говорят с нея в една от стаите за разпити на отдела по убийства, където, благодарение на страховитата обстановка, много по-лесно се постигаха резултати.

— Затова искахме да включим теб и Мики, а дори и сестра му — добави Русо. — Те се познават с много от онези хора, нали така? Искаме да пуснеш слуха.

— Абсолютно — съгласи се Хънт, — веднага се залавяме. — После смени темата. — Междувременно, докато така се забавляваме тук, дали не изкопахте нещичко за Кейдриън?

— А, Кейдриън — каза Джул. — Как се натъкна на него?

Хънт сви рамене.

— Той е полковник или нещо такова в Батальона в „Сънсет“, но се мотае с Лен Търнър и се чудех каква му е ролята. Имате ли нещо за него?

— Чист е — отговори Джул. — Поне, откакто е пораснал. Разбира се, само от седем месеца е напуснал младежката ферма, така че не е имал много време да се върне към старите навици. Но като дете е бил доста голям задник. Прибрали са го за непредумишлено убийство, когато е бил на шестнайсет, въпреки че е имало съмнения, дали не става въпрос за умишлено. Окръжният прокурор едва не го е обвинил като възрастен, но чух, че твоят приятел господин Търнър е оказал известно влияние и изведнъж се оказало, че Кейдриън се нуждае от рехабилитация и утеха.

— Мислиш, че Кейдриън по някакъв начин е свързан с всичко това ли? — попита Русо.

— Не е невъзможно — отговори Хънт. — Но трябва да разбера със сигурност.

— И аз трябва да разбера много неща — обади се Джул.

Хънт тутакси добави:

— Антъни — каза той.

— Какво е Антъни?

— Моето второ име. Ето, него го разбра.

Джул само поклати глава, а Русо погледна Хънт смразяващо.

— Оценявам притесненията ти за него, Уайът, но за нас Кейдриън не е важен — каза тя. — Ние търсим Торп и ако искаш да си ни от полза, и ти трябва да я търсиш.

— Ще издадете ли бюлетин? — попита Хънт.

Русо бавно поклати глава.

— Не можем. Не още. Не и официално. Официално, само искаме да поговорим с нея отново.

Джул каза:

— Но първо трябва да я намерим.

Хънт кимна.

— Добре. С вас съм, момчета. Ще видим какво може да се направи.

Хънт седеше в кабинета си, а стомахът му бе свит на топка. След последния половин час, ако Джул и Русо някога разберяха, дори и Алиша вече да не се намираше в дома му, той щеше да е мъртвец. Не беше невъзможно и да му повдигнат обвинения за препятстване на правосъдието или каквото там искаха да хвърлят върху него и да си заслужи известно време в затвора. И то, в случаи че беше прав.

Ако пък грешеше — т.е. инспекторите бяха прави и Алиша действително се окажеше сериен убиец, както и той беше убеден само допреди няколко часа, — можеше да стане и много по-зле.

Хънт обаче не бе в състояние да се изясни с тях. Дори не можеше да ги въведе в бавно оформящия се в главата му план, понеже този план зависеше от онова, което Мики щеше да установи, а Хънт още не се бе чул с него. От наученото досега, от онова, което му бяха казали Алиша и Ал Картър, той бе останал само със силно предчувствие за истината, но не и с логически стройна теория, която да издържи на критики.