Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 61

Франк Леви беше към средата на шейсетте. Лицето му излъчваше мъдрост, благородство и умора. Отидохме в неговия кабинет, помещение с високи тавани. Навсякъде се виждаха книги, папки, компютри и снимки. Очите ми се плъзнаха по черно-белите снимки, които висяха на стената. Бебета и малки деца със звезди на дрешките.

— Част от тях са били задържани във „Вел’д’Ив“ — каза той, след като проследи погледа ми. — Но има и други. По време на войната от Франция са депортирани общо единайсет хиляди деца.

Седнахме на бюрото. Преди интервюто му бях изпратила няколко въпроса по имейла.

— Искате да научите повече за лагерите в Лоаре? — попита той.

— Да — отвърнах. — За Бон-ла-Роланд и Питивие. Съществува доста информация за Дранси, който е бил по-близо до Париж. За другите два не открих почти нищо.

Франк Леви въздъхна.

— Така е. В сравнение с Дранси информацията за лагерите в Лоаре е оскъдна. Когато отидете там, няма да забележите много табели, разказващи за случилото се. Хората, които живеят наоколо, също не искат да си спомнят. Отказват да говорят за това. А оцелелите са малко.

Погледнах отново снимките и дребните крехки лица, запечатани върху тях.

— Какви са били тези лагери? — попитах.

— Стандартни военни лагери, построени през трийсет и девета година за бъдещите германски военнопленници. В крайна сметка по време на режима „Виши“ от началото на четирийсет и първа там са били изпратени хиляди евреи. През четирийсет и втора от Бон-ла-Роланд и Питивие са тръгнали първите директни влакове за Аушвиц.

— Защо семействата от „Вел’д’Ив“ не са попаднали в Дранси, в покрайнините на Париж?

Франк Леви се усмихна вяло.

— След арестите само бездетните евреи са отишли в Дранси. Лагерът се е намирал до Париж. Останалите са били на час път от столицата. Скрити сред тихата селска идилия на департамента Лоаре. Именно там, тайно от всички, френските полицаи са разделили децата от родителите им. Подобно нещо не е било възможно толкова близо до Париж. Предполагам, че сте чели за жестокостите на полицията?

— Не съществуват много материали по темата.

Вялата усмивка изчезна.

— Права сте. Но ние знаем какво се е случило. С удоволствие ще ви предоставя няколко книги. Децата са били изтръгнати от майките им. Полицаите са ги удряли и заливали със студена вода.

Очите ми отново се спряха върху малките лица от снимките. Зачудих се как бих се почувствала, ако някой ми отнемеше Зоуи и я оставеше самичка, гладна и мръсна. Потръпнах при мисълта.

— Четирите хиляди деца от „Вел’д’Ив“ представлявали голям проблем за френските власти — продължи Франк Леви. — Нацистите настоявали за незабавното депортиране на възрастните. Не на децата. Строгият график за потеглянето на влаковете не трябвало да бъде променян. Затова се наложило бруталното разделяне на децата от майките им в началото на август.