Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 33
Татяна дьо Роне
— Странно място за административна сграда — отбеляза Бамбър. — Не мислиш ли?
Бамбър бе успял да намери само няколко снимки на някогашния стадион. Държах една от тях в ръката си. На бялата фасада бе изписано с големи черни букви: „Вел’д’Ив“. Грамадни врати. Множество автобуси, паркирани отпред. Тълпи от хора. Вероятно някой бе снимал от дома си на отсрещния тротоар в деня на арестите.
Огледахме се за паметна плоча, нещо, което да споменава за случилото се тук. Нямахме успех.
— Не мога да повярвам — заявих аз.
В крайна сметка открихме една табела на булевард „Грьонел“, точно зад ъгъла. Съвсем малка и незабележима. Чудех се дали изобщо някой се спира, за да я прочете. Тя гласеше:
На 16 и 17 юли 1942 г. в Париж са арестувани
13152 евреи. По-късно те са депортирани и убити
в Аушвиц. По заповед на нацистките окупатори
полицията на режима „Виши“ затваря във „Велодром
д ’Ивер“, който се е намирал на това място, при
нечовешки условия 1129 мъже, 2916 жени и 4115 деца.
Нека благодарим на онези, които са се опитали
да ги спасят. Хора, помнете!
— Интересно — заяви Бамбър. — Защо са прибрали много повече деца и жени, отколкото мъже?
— Носели се слухове за предстоящата операция — обясних аз. — И преди това е имало подобни акции. Най-вече през август четирийсет и първа година. Но тогава са задържали само мъжете. А и въпросните арести далеч не са били толкова масови и добре планирани, колкото този. Ето защо той е най-ужасният. В нощта на шестнайсети юли повечето мъже са се скрили, защото са предполагали, че жените и децата им са в безопасност. Очевидно са сбъркали.
— Колко дълго е планирана операцията?
— Месеци наред — отвърнах. — Френското правителство е работило усилено по нея още от април. Изготвяли са списъци с евреи, които да задържат. В арестите са участвали над шест хиляди парижки полицаи. Отначало избрали за дата на операцията четиринайсети юли. Но заради националния празник я отложили за малко по-късно.
Отидохме до станцията на метрото. Улицата изглеждаше мрачна и тъжна.
— А после? — попита Бамбър. — Къде са отвели семействата?
— Затворили са ги във „Вел’д’Ив“ за няколко дни. Чак накрая пуснали вътре група медицински сестри и лекари. Там те заварили хаос и отчаяние. Семействата били откарани до гара Остерлиц, а после до лагерите около Париж. След това ги изпратили направо в Полша.
Бамбър вдигна едната си вежда.
— Лагери? Концентрационни лагери във Франция?
— Да. Смятали ги за преддверията към Аушвиц. Най-близо до Париж е бил Дранси. Другите са Питивие и Бон-ла-Роланд.
— Чудя се какво е останало от тях днес — заяви Бамбър. — Трябва да отидем там и да проверим.
— Ще го направим — казах аз.
Спряхме на ъгъла на улица „Нелатон“, за да пием кафе. Погледнах часовника си. Бях обещала да посетя
