Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 7
Константин Спиров
Етикет: Етикета е изпратен
Начало на етикета:
Информационен пакет:
Час: Следва час
Дата: Следва дата
Местоназначение: HX-22
Статус: Въведен е макрос
Регистрация: Дейвид Гордън, Системен оператор
Забележка: Датата е твърде стара
Извод: Да се провери датата
Извод: Да се подготви блока за презаверка
Етикет: Етикетът е приет успешно
Статус: Краят е потвърден
Статус: Проверка на достъп
Забележка: Датата на регистрация е твърде стара
Game-net: Блок за управление на грешките, обработчик на прекъсване
Статус: Внимание, критична ситуация
Статус: Въведен е нов информационен пакет
Реципиент: Главен Сървър, таск-модул «1A@312@0C»
Източник: Девил Дейв
Забележка: Пакетът е твърде голям
Статус: Въведени са нови 1024 информационни пакета
Реципиент: Блок за регистрация
Източник: Девил Дейв
Статус: Препълване на информационните буфери
Забележка: Особено критична ситуация
Статус: Блокът за презаверка на потребители блокира
Забележка: Опасност от пълен срив на системата
Извод: Да се изолира блока за презаверка на потребители
Извод: Да се изолират буферите на блока за презаверка
Извод: Да се изчистят буферите на блока за презаверка
Извод: Да се възстанови списъка на потребителите
Статус: Внимание, списъка на потребителите е твърде стар
Извод: Да се променят всички дати
Статус: Критичната ситуация е успешно преодоляна
Game-net: Главен сървър, таск-модул «1A@312@0C»
Статус: Режим на презаверка, продължаване на работата.
Заявка: Да се провери лицето Дейвид Гордън, системен оператор.
Статус: Край на режим на презаверка.
Извод: Да се отговори с „ДА“
Основание: Датата е днешна.
Тримата тараци влязоха с несигурна походка и се насочиха към Мария. В този момент се чу гласът на Вили:
— Луцифере, ела!
Статус: Отговорът е приет от сателита.
Статус: Заявката е изпълнена
Статус: Режим на изпълнение, продължение
Статус: Лицето е успешно идентифицирано
Статус: Фокусиране на черните лъчи
Статус: Макроса е успешно изпълнен
Погледна бившата заседателна зала и бързо се отдалечи. Премина през тъмния коридор като опипваше стените. На няколко пъти се спъваше в мъртвите тела. Най-накрая влезе в стаята на Мария, олюлявайки се.
Тогава видя лицето й. В погледа и имаше страх и отвращение.
На екрана се появи надпис: „Временен припадък, обектът е извън контрол.“
— Хей, какво е пък това — попита Вили.
— Нищо, нищо, съвсем нормално е — успокои го отново Дейвид. — Просто демонът изпи силите ти. Можеш да си позволиш лукса да припаднеш за малко, наоколо няма врагове. Само гаджета!
— Я млъквай!
Мария се наведе над безжизненото тяло на Вили и му прошепна нещо на ухото. След това запя тихичко. След няколко секунди Вили отново бе в съзнание.
— Каква беше това — попита той с изнемощял глас.
— Нищо, нищо… тайна.
— Но това беше същата песен, с която подмами тараците, нали?
Мария дълго мълча. Най накрая промърмори:
— Хайде да се махаме от това отвратително място. Нощта вече настъпи…
Из личната фонотека на Вили Смит:
„Сякаш виждах света през очите на Мария. В мрака стария град изглеждаше още по-ужасен. Тараците стояха по терасите и ни гледаха с невиждащ поглед. Вечер, те не са опасни. Просто стоят голи и гледат треперещото небе. Къпят в черните лъчи, злото ги залива, зарежда ги с енергия…