Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 5

— Дейв, как точно смяташ да ми помогнеш.

— Все още нямам някаква конкретна идея. Когато вляза вътре, ще разгледам играта ти от ястребово око и може да ви дам някой разумен съвет на теб и на новото ти гадже.

Вили побърза да отклони темата на разговора:

— Кажи ми, Дейв защо напусна game-net.

— Ако трябва да бъда искрен, не го напуснах, а те ме изритаха. Започнах да задавам прекалено много въпроси. Game-net като идея е съществувал още от края на миналия век. Огромна международна мрежа от компютри за игра, обединени около един единствен виртуално моделиран свят. Рания.

Вили, който се разхождаже нервно из малката стая спря за момент.

— Да, тогава бях доста малък, но имам твърде ясни спомени. Пред моя детски поглед преминаваха някакви чичковци с червени дрехи и триъгълни шапки на които пишеше — „Game-net — набиране на информация“. Ходиха по паркове, по улици и снимаха всяко дърво, всяка сграда. Така и не разбрах, къде дянаха всичката тази информация.

— Hикъде. Вили, ще ти кажа нещо, което не трябваше да зная. Общия капацитет на оптичните дискове не достига за компютърен модел на един малък град, да не говорим за цяла планета, информацията се генерира динамично в буферите на играта… Не знам, даваш ли си ясна сметка, какво означава всичко това… Главната програма, със своята сравнително малка големина, генерира цял свят, заедно с графиката и всички детайли…

— Искаш да кажеш?

— Вили, параноята по принцип е естествена за всеки компютърен пират. Когато ти удряш Обществото в неговите най-уязвимите места, не можеш да очакваш се отнасят мило с теб. Между другото пицата е страхотно нещо. Не зная кой човек е измислил тази вкуснотия, но съм сигурен, че е бил много умен човек. Сара, душа, хапни си още малко, преди двамата батковци да са унищожили всичко…

Дейвид се качи на едно столче и свали няколко кашона от гардероба.

— Това, Вили е втори компютър. Малко е старичък, но ще ни свърши работа. Качи и него на бюрото. Ти ще играеш играта си, аз ще ви наблюдавам от главния сървър.

Вили притвори устни и след това бързо ги затвори. Дейвид, който точно в този момент сваляше монитора го забеляза с крайчеца на полезрението си.

— Искаш да ме питаш нещо?

— Дейвид, всъщност аз… Преди да сме започнали… Hаскоро го прочетох в една енциклопедия историята на компютърните игри… Първата игра-виртуална реалност, била е търговски хит още през деветдесет и трета година, миналия век. Hаричала се е Doom.

— Моля ти се, не ме учи, играл съм я като малък. Много е забавна — целият газиш в черепи и кръв.

— Именно — продължи Вили — взех я от енциклопедията и я разгледах. Питах се — не носим ли някаква отговорност за света на Game-Net? Проследих цялата нишка на 3D игрите, чак до наши дни. Защо всички са пълни с насилие?

Смехът на хакера проехтя изпод бюрото — Дейвид търсеше свободна телефонна линия за да я включи към вътрешния модем на втория корпус.

— Вили, Вили… Hе е ли очевидно. Злото има по-голям търговски успех и по-лесно за моделиране.