Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 6

* * *

Зелените завеси в стаята на Марк рязко се разтвориха. Мария лежеше безсилна на дивана. Нямаше повече желание да се бори. Да става каквото ще. Гласа на отчаянието пак напяваше тихичко своята песен:

„А може би небитието ме

е предрекло за пророк…

Уви, стаено е сърцето,

и не от силата за скок…“

Шумни стъпки изтръгнаха Мария от унеса. Момичето отвори очи и премигна от изненада. Човекът, който я гледаше бе този, който безуспешно се опитваше да намери цели шест години. И в момента, когато бе пленена и отчаяна, той се появи сам. Точно като пред Третата врата. Само безразличието можеше да я отвори. Това ли бе Знака? Тя го погледна с големите си сини очи и тихо го попита.

— Светът е странен, нали?

* * *

— О, гаджето наистина си го бива — възкликна Дейвид.

Вили се изчерви и продължи играта.

* * *

За момент погледите им се сляха. След това човекът-призрак извърна очи.

— Името ми е Вили. Идвам да те освободя.

Момичето тъжно се усмихна.

— Сега името ми няма значение.Казвам се Мария.

— Можеш ли да вървиш?

— Мисля че ще мога. Как ще се измъкнем от тук.

Човекът-призрак направи физиономия, приличаща почти на усмивка.

— За да се измъкнем, започни да крещиш, силно и истерично.

— Ти искаш от мен да крещя? Чувал ли си някога дъщеря на Древния Народ да крещи?

— Сама каза, вече няма значение. Искам само да привлечеш вниманието на някой от охраната. Пей религиозни химни, ако искаш…

— Едва ли ще ги вбеси. Тараците са безчувствени. Но мисля, че се досещам нещо, което май наистина ще им направи впечатление. Но ти си запуши ушите, защото тази песен влияе доста зле на мъжете…

— Добре, когато ти дам знак, действай — каза Вили и застана зад вратата. Запуши си ушите и Мария запя.

Само след няколко минути вратата рязко се отвори и в стаята влетяха трима тараци. Походката им беше несигурна.

* * *

— Дай ми клавиатурата, искам да се поупражнявам малко — помоли се Дейвид.

— Хей, тази игра си е моя. На всичкото отгоре май загазих. Противниците ми са трима и зад вратата има още няколко. Очаквах да влезе само един.

— За твоя информация, в къщата на Марк има тридесет и един тараци, всичките въоръжени. Дай ми клавиатурата. Аз знам как да те измъкна.

— Остави ме, Дейв, моля те.

— Гледай си работата — каза Дейвид и дръпна силно клавиатурата. Вили се вкопчи в нея, но стария хакер имаше опит в подобни спорове. Бързо записа играта и изключи компютъра.

— Ще трябва да почакаш малко, Вили. Мисли с главата си! Тридесет и един противника — това е сигурна смърт, даже за теб! Какво ще кажеш да ти направя модул за автоматична игра. Натискаш няколко клавиша и… като че ли ставаш обладан от демон. Демонът избива всички тараци наоколо и си отива. А ти продължаваш да си играеш играта.

— Сериозно ли говориш?

— Да, съвсем сериозно. Ще вградя при тебе малък макрос и в момента, когато набереш низа-ключ, програмата ще изпраща заявка към главния сървър на game-net от мое име. За съжаление „демонясването“ не е достъпно за всеки, а пък аз вече не съм вътрешен човек… Нищо, ще измисля как да надхитря системата.