Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн
Константин Спиров
Константин Спиров
info
Константин Спиров
Тя те гледа от екрана
Посвещавам тази книга на Мартин
Из личната фонотека на Вили Смит.
Забележка: Извадката е направена от второ копие. Както е известно, оригиналът бе представен като веществено доказателство по делото за компютърните игри.
Вратата на мазето поддаде. Намирах се в обширен вестибюл, разделен на две части с огромна зелена завеса. Марк винаги е имал отвратителен естетически вкус. Дръпнах завесите и потърках очите си. На малък диван лежеше момиче. Явно беше дрогирано, а дрехите му бяха разкъсани.
Изведнъж тя ме погледна с големите си сини очи и ме попита:
— Светът е странен, нали?
Тръпки минаха по гърба ми, доста време я гледах като замаян и тогава… Същество, как… Как да ти обясня, че твоя свят не съществува че твоя изкривен и отвратителен свят е просто една компютърна игра… Компютърна игра, създадена да забавлява такива като мен…
А момичето на моя живот, това което винаги съм сънувал… ме гледаше от екрана. Бях потресен. Записах до къде съм стигнал в играта и изключих компютъра. Стига ми толкова за днес.
Едно от любимите занимания на Дейвид Гордън беше информацията, върху която няма никакво право. Докато се клатеше се на задните два крака на стола, мониторът бе защипан на масата между двете му пети. Въпросните две пети бяха снабдени с противни стари маратонки. Маратонки, с които Дейвид Гордън не се разделяше в нито един момент от живота си.
Докато чакаше програмата — ключ да свърши черната работа по превъртането на всички възможни комбинации в петсимволнатата парола, Дейв си мислеше, че животът е прекрасен. Само след няколко минути щеше има безплатни пици в неограничено количество. Беше на път да налучка паролата за влизане във вътрешната система на Смит и Фатсън — доставка хранителни продукти на едро. И в частност на пици!
Тъкмо се готвеше да въведе паролата, когато на врата се позвъни. Дейвид се ядоса не на шега и си помисли че кръвта, която ще се лее, този път няма да е от комари. Какво беше учудването му, когато вместо някой млад потребител с мъх по лицето, и поглед в небето, видя два пингвина с ръце в джобовете.
— Здравейте мили приятели — провикна се Дейвид — ако са обрали банката, да знаете че не съм аз. У нас чували няма, а и аз съм добро момче!
— Ти нямаш нужда от чували — промърмори десният пингвин — Просто ела с нас.
— Ах, значи искате да ме водите в зоологическата градина при мама и татко пингвин? Дано само да не е студено, защото не ми се мъкнат дебели дрешки.
— Спокойно, приятел, там където отиваме е топло.
Из „Перото на Алдерин, Книга Трета, Глава 12, Съня на Мария“ Забележка: Цитата е направен от новия университетски превод.
Част от оригиналните ръкописи се пазят в Кралската Библиотека.
"И видях два замъка — син и червен. Река от кръв течеше между тях, стар мост минаваше над реката. Не от летви беше този мост, от човешки кости направен бе… Свят пуст и тъжен, свят изтъкан от ужас и тишина. Видях небето — звездите трепереха. На кулата на синята крепост стоеше принцът с двете лица. Едното му жестоко, а другото — нежно. От върха на другия замък излетя голяма черна птица. Перото на Алдерин се оказа в ръката ми. Подадох на Принца малкото късче от Луната и нежно го целунах по устните. Черната птица падна, обхваната от пламъци и подпали своята крепост.
