Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 9

„Ако в този късен час,

студ навън царува,

огън ще запаля аз,

пламъкът лекува…

Спи, любима, знай, знай,

над съня ти бдя.

На страха ти край, край,

сбогом тъмнина…“

Мордок лежеше на пода и стенеше. От изневиделица се появи една факла.

— Огънят лекува — прошепна в далечината затихващия глас на Алдерин.

Мария грабна факлата и я запрати в лицето на Мордок.

— Обичам те, Мария — каза Вили.

— Вили, Но в моя свят, ти си просто призрак.

— Тогава, нека заедно намерим вратата. Мисля, че ме разбра.

Те тръгнаха да търсят вратата към Древния рай. Бяха в различни светове, но вървяха заедно.

* * *

Из „Рания: Събрани песни и легенди“, нов университетски превод.

„Когато аз навлязох, във този живот

смеха ти беше глупав шум, а чувствата — похот.

И ето, сега, когато сам останах с теб…

Разбрах плача ти, ангел,

разбрах плача ти, ангел.

Светът се преобърна, небето ни покри,

измъкнах се от блатото на своите лъжи.

И ето, сега, когато бродим в светлината…

Познах смеха ти, ангел,

познах смеха ти, ангел.“

* * *

Из личната фонотека на Вили Смит:

„Събудих се сам, няколко часа по-късно. Мария лежеше до мен и дишаше равномерно. Лицето и бе застинало в спокойна усмивка. Дълго време стоях неподвижно на сламата и наблюдавах спящото момиче…

Изведнъж Мария започна да стене и да се премята… Без съмнение, измъчваше я кошмар. Посегнах да я събудя, но изведнъж дишането и отново се успокои…

Продължавах да я гледам. Никога не съм предполагал, че едно момиче може да бъде толкова красиво в съня си… «Може би, защото винаги заспиваш преди тях», обади се в мен гласът на Луцифер.“

* * *

Мария се събуди. Лежеше на сламата в овчарската колиба. След няколко мига магията на съня се стопи съвсем. Момичето бавно отвори очи и се огледа. Вили стоеше неподвижно и се усмихваше. Беше същият, като в съня, спокоен и добър. Сърцето и се изпълни с топлина. „О, призрако-странник“, помисли си тя, „Дойде в моя свят, ала мен ли търсеше?“

Навън още беше нощ.

* * *

Из личната фонотека на Вили Смит:

„Тогава тя отвори очи. Погледна ме и се усмихна.

— Сънува ли? — попита ме.

— В този свят аз не сънувам. Твоята Реалност за мен е един прекрасен сън.

— Прекрасен сън ли? — учуди се тя. — Какво знаеш ти за съня…

— Нищо. Важното е, че в него си ти…

— Знай тогава, призрако-странник — Търсих те цели шест години. И всичко започна от един загадъчен сън. Измъчваше ме, повтаряше се всяка нощ…

— Търсила си ме цели шест години, само заради един сън? Та аз се появих едва преди няколко месеца…

— Сънищата на вълшебницата са пророчески. Близките ми го знаеха още от малка.

— Вълшебница?

— Нима не го разбра веднага?“

* * *

Треперещи сенки, гласове, треперещи съдби — съдбите на треперещите…

— Мария, какво стана с Мария?

— Позволи ми да предположа, господарю мой. Луцифер. И на землянина, предполагам…

— Hаивни земляни, дават имена на сенки от безименното, бавно се превръщат в тегни слуги. И после обвиняват нас във зло… Какво е злото, според тях? … Те носят разрушение на света, аз му давам ред. Обладани от Демон, мислиш си, че просто така, можеш да освободиш своята любов да заживееш щастливо, да забравиш за това, което е в теб? За разрухата винаги се плаща цена. Кой ще плати твоята?