Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 4
Константин Спиров
— Ела веднага. Наистина ми трябваш. Тази вечер, докато гледах танца на звездите, получих ново знамение. Искам да ми го разтълкуваш.
— Зъл си, владетелю мой и жестоки са твоите знаменития. Ако ти или твоето животно Марк посегнете на Мария… Ти имаш власт да ме убиеш, но нямаш власт да отмениш проклятията ми.
— Рала, аз въобще не искам да се карам с теб. Помогни ми да извикам Дракона и ще ви освободя завинаги.
— Не вярвам на твоите думи, Мордок. Тараците не знаят, какво е чест. Hастанихте се в нашите градове, избихте повечето от нас, а останалите превърнахте в придворни шутове. Hаправихте от песните ни пиянски крясъци. Hуждаете се от нашето страдани за да държи черната врата отворена, пиете от треперещото небе.
— Хайде, стига, стига Рала…
— Но ще ти помогна, заради Мария.
— Мисля че това е всичко — каза Вили и избърса отново очите си. — Никога не бих си позволил да те безпокоя, но Ник каза, че ти си единствения човек на този свят, който би могъл да ми помогне.
Дейвид седеше на креслото и гледаше замислено хлипащия младеж.
— Вили, искам да ти се извиня. Ако знаех, колко дълбоко си взел нещата, никога не бих се засмял, когато ми каза, че си се влюбил в героиня от компютърна игра, повярвай ми!
В този момент в стаята отново влезе малкото момиченце. Погледна замислено Вили и му подаде една розова носна кърпичка. Вили я пое с благодарност, а момичето се сви в един ъгъл. Дейвид продължи:
— Това е моята осиновена сестра, Сара. Всички я мислят за малоумна, а в същност е по-интелигентна от цялата им пасмина, взета заедно… Преди около три години, тя видя с очите си смъртта на своите родители и престана да говори. Бяхме приятели с нейното семейство, аз я познавах, като едно малко и безгрижно същество. Погледни сега колко се е променила. Мълчи и гледа. Понякога плаче…
Сара седеше свита на края на фотьойла. Чувстваше, че в другия край на стаята говорят за нея… В първия момент, когато видя на вратата този Вили… помисли си, че поне той ще я разбере… имаше добри очи. Но Вили я нарече луда и бе един от тях. Като всички други.
Вие не разбирате. Вие нищо не разбирате. Как бихте могли да усетите, малките перила над огненото море… Кухият звук на счупено, падането и предсмъртния вик. Hима можете да си разберете, какво означава да видиш пред себе си единствените съществата, които някога си обичал. Хоп… и в следващия момент вече ги няма. Край. А светът мълчи.
И вие очаквате от Сара да стане част, от същия този жесток свят? Този гаден свят, който гледа твоето нещастие и дори не го забелязва… Като някакво излишно жълто есенно листо… Едно от многото.
Няма да го бъде, не искайте от Сара от да участва в тази игра. Сара ще мълчи. Сара винаги ще мълчи и ще си спомня за пламъците…
Дейвид Гордън започна бързо да трака по клавишите на компютъра, а Вили Смит започна да го зяпа.
— Изобщо не си помисляй — каза наперено Дейвид — че след цяла година работа в game-net, великия хакер Девил Дейв ще пропусне да остави подписа си където трябва. Имам си тайна вратичка, през която мога да наблюдавам работата на главния сървър.