Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 292

— Не знаех, че в нашия окръг имало толкова много чернилки — каза Рита Мей Плънк. В този момент останалите единайсет си мислеха точно същото.

Бъкли беше бесен. Двамата с Мъсгроув наблюдаваха сцената от библиотеката на третия етаж. Ревът отдолу бе прекъснал спокойния им разговор.

— Не знаех, че в нашия окръг имало толкова много негри — каза Мъсгроув.

— Не са толкова. Някой ги е събрал тук. Чудя се кой ли ги е подучил.

— Сигурно Бриганс.

— Сигурно. Съвсем навреме — цялата врява започва точно когато заседателите разискват. Трябва да има поне пет хиляди.

— Най-малко.

Нуз и мистър Пейт бяха в кабинета на втория етаж. Негова светлост не изглеждаше много щастлив. Тревожеше се за своите съдебни заседатели.

— Не виждам как биха могли да се задълбочат при всичко, което става долу.

— Пресметнато е точно навреме нали, господин съдия? — каза мистър Пейт.

— Съвсем точно.

— Не знаех, че в нашия окръг имало толкова много негри.

* * *

Двайсет минути бяха необходими на мистър Пейт и Джийн Гилеспи да намерят адвокатите и да накарат залата да замлъкне. Когато се възцари тишина, се появиха и заседателите. По лицата им липсваха усмивки.

— Дами и господа, време е за обяд — заяви Нуз. — Предполагам, че нямате какво да докладвате.

Бари Акър поклати глава.

— Така си и мислех. Ще направим почивка за обяд, до един и половина. Разбирам, че не можете да напуснете съда, но бих искал да хапнете, без да разисквате делото. Съжалявам за напрежението отвън, но, откровено казано, не мога да направя нищо. Почивка до един и половина.

В кабинета Бъкли побесня.

— Господин съдия, това е лудница! Заседателите въобще не са в състояние да се концентрират върху делото при този шум навън. Това е умишлен опит да се сплашат заседателите.

— И на мен не ми харесва — каза Нуз.

— Това е организирано! Това е умишлено! — крещеше Бъкли.

— Работите вървят на зле — добави Нуз.

— Както е тръгнало, може и да настоявам процесът да се обяви за невалиден.

— Няма да позволя. Ти какво ще кажеш, Джейк?

Джейк се ухили за миг, после каза:

— Свобода за Карл Лий.

— Много смешно — изръмжа Бъкли. — Сигурно това е твое дело.

— Не е. Ако си спомняте, мистър Бъкли, аз се опитах да го предотвратя. Няколко пъти молих за промяна на мястото. Няколко пъти заявих, че процесът не трябва да се състои в тази зала. Вие настоявахте той да е тук, мистър Бъкли, а вие, съдия Нуз, решихте да остане тук. Смешно е сега и двамата да се оплаквате.

Джейк бе поразен от собственото си спокойствие. Бъкли изръмжа и заби поглед надолу през прозореца.

— Погледни ги само. Побеснели негри. Сигурно са десет хиляди.

По време на обедната почивка десетте хиляди нараснаха на петнайсет хиляди. Коли от стотици мили — някои чак от Тенеси — паркираха покрай шосетата извън града. Хората вървяха пеша по две-три мили под жарещото слънце, за да се присъединят към окупиралите съда. Ейджи обяви обедна почивка и площадът стихна.