Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 294

Бърнис Тул, която бе гласувала доста несигурно „виновен“, предложи нещо, за което всички си бяха мислили, но никой не бе споменал.

— Защо просто не кажем на съдията, че сме в безизходно положение?

— Той ще обяви процеса за невалиден, нали? — попита Джо Ан Гейтс.

— Да — отвърна Акър. — Ще го съдят отново след няколко месеца. Защо да не приемем, че сме приключили работа, и да опитаме отново утре?

Всички се съгласиха. Не бяха готови да се откажат. Юла Дел тихо плачеше.

В четири часа Карл Лий и децата застанаха до високите прозорци. Той забеляза дръжка. Завъртя я и прозорецът се отвори към малък балкон над западната морава. Кимна на един от полицаите и пристъпи навън. Държеше Тоня на ръце и наблюдаваше тълпата.

Те го зърнаха. Закрещяха името му и се втурнаха към него. Ейджи поведе демонстрантите през улицата и моравата. Вълна от черни човешки тела се скупчи под малката тераса и всички се натискаха да зърнат по-отблизо своя герой.

— Свобода за Карл Лий! Свобода за Карл Лий! Свобода за Карл Лий!

Той махна с ръка на почитателите си, целуна дъщеричката си и прегърна синовете си. После продължи да маха и каза на децата да правят същото.

Джейк и малката му дружина използваха това, за да прекосят улицата и да влязат в съда. Беше се обадила Джийн Гилеспи. Нуз искал да се срещне с адвокатите в кабинета си. Бил разтревожен. Бъкли вилнеел.

— Настоявам процесът да се обяви за невалиден! Настоявам да се обяви за невалиден! — крещеше той на Нуз точно когато Джейк влезе в кабинета.

— Вие правите предложение за невалиден процес, губернаторе. А не настоявате! — Джейк го наблюдаваше със стъклен поглед.

— Върви по дяволите, Бриганс! Ти си организирал всичко това. Тоя бунт е твое дело. Ония негри там навън са твоя работа.

— Тук ли е секретарката? — попита Джейк. — Искам това да влезе в протокола.

— Господа, моля ви — намеси се Нуз. — Нека бъдем професионалисти.

— Господин съдия, обвинението прави предложение процесът да се обяви за невалиден — рече Бъкли, стремейки се да говори като професионалист.

— Отхвърля се.

— Добре тогава. Обвинението прави предложение да се позволи на съдебните заседатели да продължат обсъжданията на друго място извън съда.

— Интересна идея — каза Нуз.

— Не виждам причина те да не могат да продължат в мотела. Там е спокойно и само няколко души знаят къде се намира — каза уверено Бъкли.

— Джейк? — обърна се Нуз към него.

— Не, няма да стане. По закон нямате право да разрешавате обсъждания извън сградата на съда. — Джейк бръкна в джоба си и извади няколко сгънати листа. Хвърли ги на бюрото. — „Щатът срещу Дюбоуз“, хиляда деветстотин шейсет и трета година, окръг Линуд. Климатичната инсталация в съда блокирала по време на големите горещини. Съдията дал разрешение на заседателите да продължат обсъжданията в местната библиотека. Зашитата протестирала. Съдебните заседатели обявили обвиняемия за виновен. При обжалването Върховният съд отменил решението на съдията като неправилно и нарушаващо свободата на действие. Съдът постановил, че обсъжданията на съдебните заседатели трябва да се състоят в тяхната стая в съда, където се гледа делото. Нямате право да ги местите.