Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 290

— Много добре, можете да се оттеглите в стаята си и да се залавяте за работа. Ще се видим отново преди обяда.

Заседателите се изнизаха навън и се отправиха към тяхната стая. Децата на Хейли седяха до баща си на масата на защитата. Зрителите, този ден главно чернокожи, останаха по местата си и се впуснаха в разговори. Джейк се върна в кантората.

Председателят Акър седна начело на дългата прашна маса и си помисли за стотиците, може би хиляди жители на окръг Форд, които през изминалия век са били избирани за съдебни заседатели, седели са в тази стая, на тази маса, и са спорили за това що е правосъдие. Каквато и гордост да бе изпитвал, че е избран за съдебен заседател в най-прочутото дело, сега тя бе дълбоко помрачена от случилото се през нощта. Питаше се колко от неговите предшественици са били заплашвани със смърт. Вероятно неколцина, реши той.

Останалите бъркаха кафето си и бавно търсеха места около масите. Стаята възкреси скъпи спомени у Клайд Сискоу. Предишното му участие като заседател се бе оказало много доходно и той предчувстваше ново щедро възнаграждение срещу нова справедлива и безпристрастна присъда. Неговият пратеник още не се бе обаждал.

— Как бихте искали да процедираме? — попита председателят.

Изражението на Рита Мей Плънк бе особено свирепо и безпощадно. Тя бе загрубяла жена, която живееше във фургон, нямаше съпруг, затова пък двамата й синове бяха нехранимайковци, които мразеха Карл Лий Хейли. Нещо й тежеше и тя държеше да свали този товар от мощните си плещи.

— Искам да ви кажа някои неща — обърна се тя към Акър.

— Добре. Защо не започнем от вас, мис Плънк, и да караме поред около масата.

— Вчера гласувах „виновен“ и следващия път пак ще гласувам така. Не разбирам как някой може да гласува „невинен“ и държа поне един от вас да ми обясни как може да подкрепя този брикет.

— Да не съм ви чула да повторите тази дума — викна Уанда Уомак.

— Ще му викам „брикет“ колкото си поискам и нищо не можете да ми направите — сопна се Рита Мей.

— Моля ви да не употребявате тази дума — каза Франсис Макгауън.

— За мен тя е обидна — каза Уанда Уомак.

— Брикет, чернилка, кюнец, печка — закрещя Рита Мей през масата.

— Хайде стига — рече Клайд Сискоу.

— Моля ви — намеси се председателят. — Вижте, мис Плънк, нека бъдем откровени. Повечето от нас употребяват тази дума от време на време. Сигурен съм, че някои я употребяват повече от останалите. Но за много хора това е обидна дума и намирам, че ще е разумно да не я използвате по време на нашите разисквания. И без това си имаме достатъчно проблеми. Можем ли да се споразумеем да не използваме тази дума?

Всички кимнаха, с изключение на Рита Мей.

Думата взе Сю Уилямс. Беше добре облечена, привлекателна, около четирийсетте. Работеше в окръжната служба за социални грижи.

— Вчера не гласувах. Въздържах се. Но изпитвам съчувствие към мистър Хейли. Имам дъщеря и ако някой я изнасили, това сериозно ще разклати душевното ми равновесие. Мога да разбера родител, който губи разсъдъка си при такава ситуация, и мисля, че не е справедливо да съдим мистър Хейли, очаквайки да действа напълно рационално.