Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 293

Чернокожите не бяха настроени войнствено. Отвориха хладилни чанти и кошници с храна и започнаха да се черпят един друг. Скупчиха се под сенките, но наоколо нямаше достатъчно дървета. Влизаха в съда за студена вода и тоалетни. Крачеха по тротоарите и се взираха през витрините на затворените магазини. Опасявайки се от безредици, Кафето и Чайната затвориха по време на обеда. Опашката по тротоара пред Клод бе дълга почти две пресечки.

Джейк, Хари Рекс и Лусиен се бяха разположили на балкона и се забавляваха с цирка под тях. На масата бе поставена кана с прясна, гъста маргарита, която лека-полека изчезваше. Понякога те се присъединяваха към общия хор, ревейки „Свобода за Карл Лий!“, или припяваха заедно с другите „Ние ще победим“. Единствен Лусиен знаеше думите. Беше ги научил по време на славните дни през шейсетте години, когато се водеше битката за граждански права, и продължаваше да твърди, че е единственият бял в окръга Форд, който знае всички куплети. Тогава дори ходел в една черна църква, обясни той между отделните питиета, защото неговата собствена гласувала да бъдат прогонени чернокожите вярващи. Отказал се след една тричасова проповед, която завършила с танци. Решил, че белите не са създадени за такова смирение. Но продължил да им помага.

От време на време някой телевизионен екип се отклоняваше към кантората на Джейк и се мъчеше да зададе въпрос. Джейк се преструваше, че не чува, накрая изреваваше:

— Свобода за Карл Лий!

Точно в един и половина Ейджи грабна мегафона, развя знамето, подреди пасторите и събра демонстрантите. Поде химн и шествието бавно се залюшка по Джаксън Стрийт, после зави около площада. При всяка обиколка се присъединяваха все повече хора и шумът растеше заедно с тях.

В стаята на съдебните заседатели от петнайсет минути цареше мълчание, след като Реба Бетс бе преминала от „не съм решила“ към „невинен“. Ако някой я изнасилел, заяви тя, щяла да му пръсне мозъка, стига да имала възможност. Сега бяха пет на пет плюс двама, които не бяха решили. Изглеждаше невъзможно да се постигне компромис. Председателят продължаваше да увърта. Бедната възрастна Юла Дел Йейтс бе гласувала по единия начин, после по другия и на всеки бе ясно, че накрая ще гласува с мнозинството. Беше се разплакала до прозореца и Клайд Сискоу я заведе до мястото й. Искала да си отиде вкъщи. Чувствала се като затворничка.

Виковете и шествието бяха свършили своето. Когато мегафонът преминаваше наблизо, страхът в малката стая ставаше болезнено осезаем. Акър призоваваше към спокойствие, а те чакаха нетърпеливо, докато врявата заглъхне. Спокойствието обаче бе относително. Каръл Корман се реши да попита доколко са в безопасност. За първи път от една седмица тихият мотел бе станал ужасно примамливо място.

Трите часа безспирно скандиране разбиха окончателно нервите им. Председателят предложи да поговорят за семействата си и да изчакат до пет часа, когато Нуз ще ги извика.