Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 85

— О, добре — каза Шарп. — Просто чудесно. Вероятно и състояние ще натрупаме, ако го развеждаме и показваме. Можем да направим удар с един цирк, например. Драконът най-отгоре на афиша. Вече го виждам с големи букви: „ЕДИНСТВЕНИЯТ СЪЩЕСТВУВАЩ ДРАКОН“.

— Но той не е тук — рече Карол. — Взе, че отлетя.

— Уп — обърна се към него Шарп, — нищо не си казал досега. Какво става? Обикновено си доста приказлив. Какво става?

— Покрусен съм — отвърна Уп.

Шарп се извърна от него и погледна Максуел.

— Пит, навярно разбираш какво сте направили. Пазачът ми телефонира и искаше да извика полиция. Аз му казах да почака с обаждането в полицията и веднага дойдох. Не си представях нещата толкова лоши, колкото излязоха. Артефакта е изчезнал и аз не мога да го доставя на купувачите, а това означава, че трябва да върна цялата оная сума. Много експонати са разпердушинени…

— Драконът го направи — обясни Максуел, — преди да го пуснем да излезе.

— Значи, вие сте го пуснали да излезе? Всъщност, той не е избягал, а вие просто сте го пуснали да излезе.

— Да, но той трошеше всичко. Струва ми се, че се объркахме.

— Кажи ми честно, Пит. Имаше ли действително дракон?

— Да, имаше. Беше затворен в Артефакта. Вероятно, той самият е бил Артефакта. Не ме питай как е отишъл там. Струва ми се, с магия.

— С магия ли?

— Омагьосване наистина става, Харлоу. Не знам как. Много години се опитвах да открия, но и сега не знам повече, отколкото, когато започнах.

— Струва ми се — рече Шарп, — тук липсва някой. Стане ли скандал обикновено има още един, замесен в него. Ще ми кажеш ли, Уп, къде може да е Духа, твоят голям и добър приятел?

Уп поклати глава.

— Трудно е човек да го проследи. Винаги ти се измъква.

— Това не е всичко. Има още една ситуация, на която трябва да обърнем внимание. Липсва Шекспир. Питам се дали някой от вас няма да хвърли малко светлина върху неговото изчезване.

— Беше с нас за известно време — обясни Уп. — Просто се бяхме настанили да вечеряме, когато той силно се изплаши и изскочи оттам. Това стана, щом Духа си спомни, че е духът на Шекспир. Нали знаете, през всичките тези години той се чудеше чий дух е.

Шарп бавно се придвижи с едно стъпало по-ниско, седна на най-горното и пак така бавно премести поглед от единия към другия.

— Нищо, нищо не сте пропуснали, когато сте се заловили, да погубите Харлоу Шарп. Добре сте си свършили работата.

— Не сме се залавяли да Ви погубваме — каза Уп. — Никога не сме имали нещо против Вас. Но, изглежда, нещата от самото начало тръгнаха зле и така и продължиха.

— Според закона — обясни Шарп — трябва всички ви да осъдя за щетите, до последния ви цент. Трябва да искам наказанието ви, и не се правете на глупави, ще го получа, а тогава, всички вие, до края на живота си ще трябва да работите за Времето. Но и тримата заедно, през целия си живот, няма да можете да компенсирате общо и частица от това, което струвахте на института тази нощ. Затова няма смисъл да го правя. Макар и да мисля, че полицията ще се напъха в тази бъркотия. Не виждам как можем да я държим настрана. Страхувам се, че вие тримата ще трябва да отговаряте на доста въпроси.