Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 84

Стенейки, Максуел изтича след Силвестър и дракона, макар, да го убиеш, не знаеше точно защо трябва да бяга. Че не искаше да хване дракона, в това беше сигурен.

Драконът стигна до отворената врата и с един единствен скок, високо във въздуха, излезе през нея, а при скока крилете му се разтвориха и се размахаха в отмерен ритъм.

При вратата, едва запазил равновесие, Максуел спря.

На стълбите, пред входа, Силвестър също се завъртя, подхлъзвайки се при спирането, и сега изпъваше тяло нагоре и беснееше гласно към летящия дракон.

Гледката караше човек да притаи дъх. Лунна светлина върху удрящи във въздуха криле, която се отразяваше в червено, златно и синьо по лъскавите люспи и създаваше бляскава дъга, трепкаща в небето.

Уп и Карол изскочиха от вратата и се спряха, загледани нагоре.

— Колко е красиво! — каза Карол.

— Да, нали — обади се Максуел.

И сега за пръв път разбра напълно какво точно се беше случило тук. Нямаше вече Артефакт и сделката с колесатия е загубила силата си. Но и сделка с кристалната планета не можеше да сключи. Веригата от събития, започнала с копирането на вълновата му схема, когато го изстреляха към Енотовата кожа, се прекъсваше. Сега, ако не беше бляскавата дъга в небето, все едно че изобщо нищо не беше ставало.

В момента драконът беше по-високо, кръжеше в небето и вече представляваше само едно сияние от цветовете на дъгата.

— Край — обяви Уп. — Какво ще правим сега?

— Вината е моя — рече Карол.

— Никой не е виновен — обади се пак Уп. — Просто така се случи.

— Да — каза Максуел, — но провалихме сделката на Харлоу.

— Така е — обади се един глас зад тях, — Би ли ми казал някой какво става тук?

Обърнаха се. На входа стоеше Харлоу Шарп. Някой беше запалил всички лампи в музея и той ясно се очертаваше в осветения правоъгълник на вратата.

— Музеят разбит — продължи той, — Артефакта изчезнал и вие двамата тук, би трябвало да разбера. Мис Хампътн, изненадан съм. Мислех Ви за по-разумна, а Вие да се свържете с такава непристойна компания. Въпреки че този Ваш луд саблезъб…

— Оставете Силвестър настрана — извика тя. — Той няма нищо общо с това.

— Е, Пит? — попита Шарп.

Максуел поклати глава.

— Малко ми е трудно да ти обясня.

— Така си и мислех — каза Шарп. — Имаше ли предвид всичко това, когато разговаря с мен вечерта?

— Не — отвърна Максуел. — Непредвидена случайност.

— Скъпа случайност. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че ти забави работата на Времето с повече от един век. Освен, разбира се, ако по някакъв начин не си преместил Артефакта и не си го скрил. В такъв случай, приятелю, давам ти точно пет секунди, да ми го върнеш.

Максуел задавено преглътна.

— Не съм го преместил, Харлоу. Всъщност дори и не го докоснах. Сам не мога да разбера какво стана. Превърна се в дракон.

— В какво се превърна?

— В дракон. Казвам ти, Харлоу…

— Сега си спомням — рече Шарп. — Ти винаги бълнуваше за дракони. Отправи се към Енотовата кожа, за да си търсиш дракон. И сега, изглежда, си го намерил. Надявам се, е хубав.

— Много е хубав — намеси се Карол. — Цял в злато и блясък.