Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 83

Максуел се изправи на крака, смъкна преводаческия апарат от главата си и го пъхна в джоба си.

— Мога да отворя вратите — предложи Карол — и ще го прогоним оттук. Големите врати, искам да кажа. Мисля, че знам как.

— Уп, умееш ли да се оправяш с дракони? — запита Максуел.

Драконът беше стигнал до края на сградата, обърна се и сега се връщаше.

— Уп — каза Карол, — помогни ми с тези врати. Нужен ми е мъж с мускули.

— А саблезъбият?

— Дай го на мен — рече Максуел. — Дано се държи добре. Може би ще ме слуша.

По-нататъшното придвижване на дракона беше отбелязано от цяла серия сгромолясвания. Чувайки ги, Максуел изстена. Шарп ще го скалпира за това. И с право, макар да са приятели. Целият музей е разбит, а Артефакта е превърнат в необуздани тонове жива плът.

Направи няколко нерешителни крачки към шума от падащите с трясък предмети. Силвестър се промъкваше до него, ниско прилепен към пода. В тъмнината Максуел различи неясните очертания на погазващия всичко по пътя си дракон.

— Хубав дракон — каза Максуел. — Спокойно, приятелю.

Прозвуча доста глупаво и малко неподходящо. Как изобщо, чудеше се той, трябва да говори човек на един дракон.

Силвестър изпусна сухо ръмжене.

— Стой настрана — рече му рязко Максуел. — Нещата са достатъчно лоши и без твоята намеса.

Питаше се какво ли е станало с пазача. Най-вероятно е сега той да телефонира на полицията и да подготвя буря.

Зад себе си чу как със скърцане се отваряха врати. Само ако драконът можеше да изчака да се отворят! Тогава ще го измъкнат. А какво ли щеше да стане щом веднъж се озове навън? Максуел потрепера при мисълта за това, за всяващото бъркотия огромно животно по улиците и алеите. Може би, в края на краищата, ще е по-добре да го държат затворен тук.

Остана нерешително за миг, претегляйки плюсовете и минусите на един затворен дракон пред пуснатия на свобода. Музеят малко или много вече беше разбит и може би пълното му разрушаване щеше да е за предпочитане пред пускането на това същество, способно да разгроми университетското градче.

Вратите още скърцаха, отваряха се бавно. Докато през цялото време драконът се движеше с лека походка, сега той се хвърли в галоп към отварящия се портал.

Максуел се обърна.

— Затворете вратите! — извика той, после бързо се наведе встрани, тъй като галопиращият дракон се насочи към него.

Вратите бяха отворени отчасти и така останаха. Уп и Карол се разтичаха в различни посоки, възнамерявайки да оставят достатъчно място за трополящите тонове жива плът, тръгнала да излезе на открито.

Гръмотевичните ревове на Силвестър бумтяха и отекваха в музея и той се спусна в преследване на бягащото същество.

От другата стена Карол крещеше към него:

— Недей, Силвестър! Не, Силвестър, не! — Змиеподобната опашка на дракона неспокойно плющеше от една страна на друга, докато той бягаше. Етажерки и маси с трясък се сгромолясваха, статуи се завъртаха и падаха, пътека от разрушения бележеше полета на дракона към свободата.