Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 86

— Ако някой можеше да ме изслуша само, всичко бих му обяснил. Нали точно това се опитвам да направя, откак съм се върнал: да намеря някого, който да ме изслуша. Този следобед се опитах да разговарям с теб…

— Тогава — каза Шарп — мисля, че веднага можеш да започнеш с обясненията. Признавам, любопитен съм. Да отидем в кабинета ми, от другата страна на улицата, ще седнем и ще си поговорим. Или може би това е неудобно за теб? Навярно имаш да свършиш още едно-две неща, за да приключиш работата по фалирането на Времето.

— Не, струва ми се, вече няма какво — рече Уп. — Бих казал, без да го усуквам, че направихме всичко, каквото беше по силите ни.

23

Инспектор Дрейтън стана тежко от стола си в приемната на Шарп.

— Радвам се, че най-после пристигнахте, д-р Шарп — каза той. — Случило се е нещо…

Инспекторът бързо прекъсна думите си, щом видя Максуел.

— А, Вие ли сте? — продължи инспекторът. — Радвам се да Ви видя. Здравата потичах след Вас.

Максуел направи гримаса.

— Не съм сигурен, инспекторе, че споделям радостта Ви.

Ако имаше някой, без когото можеше да мине точно сега, помисли си той, то това беше инспектор Дрейтън.

— Кой сте Вие? — рязко попита Шарп. — Защо сте се вмъкнали тук?

— Аз съм инспектор Дрейтън от Службата за сигурност. Оня ден проведох кратък разговор с професор Максуел по повод завръщането му на Земята, но се страхувам, че имам още някои въпроси…

— В такъв случай — заяви Шарп — моля, застанете на опашка. Имам работа с д-р Максуел и се страхувам, че моята е с предимство пред вашата.

— Не ме разбрахте — каза Дрейтън. — Не съм дошъл тук да арестувам приятеля Ви. Появяването му с Вас е късмет, който не съм очаквал. Има друго нещо, за което си мислех, че можете да ми помогнете, нещо, което се случи доста неочаквано, Разбирате ли, чух, че професор Максуел е бил гост на неотдавнашния прием на мис Клейтън и аз отидох при нея…

— Говорете смислено, човече — прекъсна го Шарп. — Какво общо има Нанси Клейтън с всичко това?

— Не знам, Харлоу — каза Нанси Клейтън, появявайки се на вратата на вътрешния кабинет. — Никога не съм имала намерение да се замесвам в нещо. Опитвала съм се само да забавлявам приятелите си и не виждам какво чак толкова нередно има в това.

— Нанси, моля те — рече Шарп — Първо ми кажи какво става. Защо си тук, защо инспектор Дрейтън е тук и…

— Заради Ламбърт — обяви Нанси.

— Искаш да кажеш, заради човека, който е нарисувал онази картина у вас.

— Те са три — каза гордо Нанси.

— Но Ламбърт е умрял преди повече от петстотин години.

— Така мислех и аз — продължи Нанси. — Но тази нощ той се появи. Каза, че е бил изгубен.

Като отмести Нанси встрани, от кабинета излезе мъж — висок, груб, с жълтеникавочервена коса и дълбоки бръчки по лицето.

— Излиза, господа, че става дума за мен. Имате ли нещо против аз да говоря за себе си?

Думите му, така както ги произнасяше, звучаха странно. Той стоеше насреща им сияещ, добродушен и човек не намираше нищо, заради което да не изпитва симпатия към него.