Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 75

— Всичко това всъщност няма значение — обясни й Максуел. — Единственият проблем е каква част от истината да им разкажа.

— Всичката — намеси се Уп. — Разкрий им нещата докрай. Нека Галактиката научи какво точно е загубила.

— Не! Харлоу ми е приятел. Не мога да направя нещо, което ще го засегне.

Сервитьорът донесе бутилката бира и я сложи на масата.

— Една бутилка! — вбеси се Уп. — Какво искаш да кажеш, само една бутилка? Връщай се и донеси една каса. Приятелят ни тук е прежаднял.

— Не ми поръчахте — рече сервитьорът. — Откъде да знам.

И той се върна обратно, за да донесе още бира.

— Вашето гостоприемство — заговори Шекспир — е безупречно. Но се страхувам, че съм ви се натрапил в момент на неприятности.

— Неприятности, да — каза му Духа, — но не сте ни се натрапили. Радваме се, че сте при нас.

— А какво означаваха думите на Уп, че ще останете, ще се устроите тук? — запита Максуел.

— Зъбите ми са лоши — отвърна Шекспир. — Едва се крепят на челюстите ми, а понякога и много силно ме болят. Имам сведения, че тукашните зъботехници са чудни, могат да ми ги извадят без всякаква болка и на тяхно място да ми изфабрикуват нови.

— Това наистина може да се направи — рече Духа.

— Оставих у дома — продължи Шекспир — заядлива жена и не ми се ще много да се върна при нея. А пивото, което вие наричате бира, е удивително, превъзхожда всичко, което съм пил. Пък и чух да казват, че сте стигнали до разбирателство с таласъмите и феите, което е учудващо. Но да седя на една маса с дух, това вече не ми се побира в ума, макар човек да има чувството, че тук някъде трябва да търси корените на истината.

Сервитьорът пристигна с една тарга бира и я трясна на масата.

— Ето — рече той възмутен. — Ще ви стигне за някое време. Готвачката каза, че и храната идва.

— Нямате ли намерение да се явите на лекцията си? — попита Максуел Шекспир.

— Отида ли, те ще ме откарат пак у дома, още щом свърша.

— А и ако го хванат — рече Уп, — няма да го пуснат.

— Но как ще си изкарвате прехраната? — полюбопитства Максуел. — Не сте пригоден за тоя свят.

— Сигурно ще измисля нещо — отвърна Шекспир. — В такъв момент човек намира отговор.

Сервитьорът пристигна с количка, натоварена с храна. Започна да я слага на масата.

— Силвестър! — извика Карол.

Силвестър беше скочил с лапи на масата и сега, олюлявайки се, посягаше да сграбчи два недопечени бифтека, отрязани от неотменните ребра.

Силвестър изчезна под масата с месо в зъбите.

— Тигърчето е гладно — каза Шекспир. — Обира всичко, каквото може.

— По отношение на храната му липсва всякакво възпитание — оплака се Карол.

Под масата се чу хрускане на кокали.

— Маестро Шекспир! — обърна се към него Духа. — Вие сте от Англия. От един град на река Ейвън.

— Красив град, да му се ненагледаш — отвърна Шекспир. — Но пълен с всякаква паплач. Има бракониери, крадци, убийци, разбойници и всевъзможни отвратителни хора…

— Но аз си спомням — рече Духа — лебедите по реката, върбите по бреговете и…

— Ти какво? — провикна се Уп. — Как така си спомняш?