Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 76

Духа бавно се изправи на крака и в това движение имаше нещо, което накара всички да заковат поглед в него. Той вдигна ръка, макар да нямаше ръце, а само ръкави на дрехата, ако изобщо това беше дреха. Гласът му прозвуча глухо, сякаш идваше от празно, далечно място.

— Но аз наистина си спомням — каза им той — След всичките тези години, аз наистина си спомних. Или съм забравил, или никога не съм знаел. Но сега знам…

— Достопочтени Дух — обърна се към него Шекспир, — държите се много странно. Какво е това необикновено вълнение, което Ви обхвана?

— Сега знам кой съм — рече Духа победоносно. — Знам чий дух съм.

— Е, слава богу — обади се Уп. — Това ще сложи край на всичките ти брътвежи за наследство.

— А чий дух сте, моля? — попита Шекспир.

— Твой — занарежда Духа. — Сега знам, сега знам, аз съм Духа на Уилям Шекспир.

За миг всички останаха безмълвни, потресени, и после от гърлото на Шекспир излезе сподавен стон на уплаха. Изведнъж той се надигна, измъкна се от стола си, скочи през масата и се втурна към вратата. Масата с трясък се обърна. Столът на Максуел се катурна назад и той политна заедно с него. Краят на преобърнатата маса го притисна към пода, една чиния със сос се плъзна по ръба и той я усети върху лицето си.

Вдигна двете си ръце и се опита да избърше соса. Някъде зад себе си чу яростните ревове на Уп.

Вече в състояние отново да вижда, но с лице и коса, от които още капеше сос, Максуел успя да се измъкне изпод масата и стана, олюлявайки се.

Карол седеше на пода сред разпръснатата храна. Бирени бутилки се търкаляха напред-назад. В рамката на кухненската врата стоеше готвачката — мощна жена с тантурести ръце, раздърпана коса, с длани на хълбоците. Наведен над бифтека си, Силвестър го разкъсваше и бързаше да гълта големите парчета месо, преди някой да е успял да го спре.

Накуцвайки, Уп се връщаше от вратата.

— Никаква следа от тях — каза той. — Нито от единия, нито от другия.

Протегна ръка да вдигне Карол.

— Този отвратителен Дух — изрече той с горчивина. — Защо не си кротува? Дори и да знаеше.

— Но той не знаеше — обясни Карол. — Досега. Тази среща лице в лице го разтресе. Вероятно Шекспир каза нещо. Нещо, за което той се е чудил през целите тези години и когато изведнъж се натъкна на него…

— Това е краят — обяви Уп. — Шекспир ще бяга и няма да спре. Не можеш го откри вече.

— А може би точно това прави сега Духа — обади се Максуел — Ето къде е отишъл. Да догони Шекспир, да го спре и да го върне при нас.

— Да го спре ли? Как? — попита Уп. — Ако Шекспир го види зад себе си, той ще постави нови рекорди по бягане.

21

Те седяха унили около грубата дървена маса на Уп. Силвестър лежеше по гръб върху каменната плоча на огнището с кокетно свити на гърдите предни лапи, а задните — вирнати във въздуха. На муцуната му бе изписано глуповато блаженство.

Уп тикна буркана от компот към Карол. Тя го вдигна и пъхна нос в него.

— Мирише на газ — каза тя. — И вкусът му, доколкото си спомням, е на газ, — Вдигна с две ръце буркана и пи, после го бутна към Максуел. — Аз наистина вярвам — продължи тя, — че след време човек ще свикне да пие газ.