Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 73

Нещо изшумоля зад него, той бързо се обърна и застана лице в лице с Духа.

— О, ти си тук — каза той.

— Чаках те — отвърна Духа. — Много се забави.

— Отначало Шарп беше зает. После се разприказвахме.

— Свърши ли нещо?

— Нищичко. Артефакта е продаден и платен. Утре колесатият ще си го измъкне. Страхувам се, че това е краят. Можех да се опитам да посетя Арнолд довечера, но няма смисъл. Не, вече няма.

— Уп ни е запазил маса. Сигурно си гладен.

— Умирам от глад — отвърна Максуел.

— Тогава да те водя.

Свърнаха по алеята, отпред вървеше Духа, заизвиваха през задни улици и вътрешни дворове и този път се видя необикновено дълъг за Максуел.

— Едно място, където никой няма да те види — обясни Духа. — А храната е добра и уискито евтино. Уп настоя.

Най-после стигнаха заведението, спуснаха се по желязно стълбище към сутерена. Максуел бутна вратата. Вътре беше почти тъмно. Някъде отзад се носеше миризма на готвено.

— Тук се сервира по домашному — каза Духа. — Слагат го на масата и всеки сам си взема. Уп е във възторг от начина на обслужване.

От една маса в задната част се надигна масивната фигура на Уп. Махна им с ръка. В помещението, както забеляза Максуел, имаше само още пет-шест души.

— Ето тук — извика Уп. — Ще ви запозная с някого.

Следван от Духа, Максуел прекоси помещението. От масата Карол вдигна лице към него. И още едно лице го погледна — брадато, призрачно, лицето на някого, когото Максуел чувствуваше, че познава.

— Гостът ни тази вечер — рече Уп, — Маестро Уилям Шекспир.

Шекспир стана и подаде ръка на Максуел. Под брадата му блеснаха в усмивка бели зъби.

— Щастлив съм да попадна в такава неизискана и буйна компания.

— Поетът мисли да остане тук — обясни Уп, — Да се настани при нас.

— Не, не поетът — запротестира Шекспир. — Не искам да ме наричате така. Аз съм само един честен занаятчия и търговец на вълна.

— Неволна грешка — увери го Уп. — Така сме свикнали.

— Да, да, разбирам — каза Шекспир. — Една грешка, която жестоко те преследва…

— Как така да остане при нас? — Максуел хвърли бърз поглед към Уп. — А знае ли Харлоу, че е тук?

— Мисля, не — отвърна Уп. — Постарахме се да не знае.

— Измъкнах им се — усмихна се Шекспир, доволен от себе си. — Но с помощ, за която съм благодарен.

— Помощ ли? — запита Максуел. — Обзалагам се, че е имало помощ. Ах, вие, клоуни, няма ли най-сетне да се научите…

— Престани, Пит — намеси се Карол. — Мисля, че беше много благородно от страна на Уп. Ето, бедният човек е дошъл от друга епоха, иска да види как живеят хората и…

— Да седнем — предложи Духа на Максуел. — Имаш вид на човек, който добре би си сръбнал.

Максуел седна до Шекспир, а Духа зае стола от другата му страна. Уп вдигна бутилката и му я подаде.

— Хайде — подкани го той. — Без церемонии, чаша не ти трябва. Не сме в официален кръг.

Максуел наклони бутилката към устата си и тя забълбука. Шекспир го наблюдаваше с възторг и когато я свали, му каза: