Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 74

— Мога само да се възхищавам на силата на Духа Ви. Опитах една глътка, направо ме изгори.

— След време ще свикнете — каза Максуел.

— А тази бира тук — продължи Шекспир и пипна с пръст една преполовена бутилка — ето нещо вкусно за гърлото, приятно за стомаха.

Силвестър се промъкна зад стола на Шекспир, притисна се в Максуел и сложи глава на коленете му. Максуел го почеса зад ушите.

— Пак ли те безпокои тоя саблезъб? — попита Карол.

— Ние със Силвестър сме другари — каза й Максуел. — През битки сме минали заедно. Снощи, ако си спомняш, се заловихме с колесатия и го победихме.

— Имате весел израз на лицето — обърна се Шекспир към Максуел. — Предполагам, работата, която Ви задържа досега, е потръгнала благополучно за Вас.

— Работата въобще не потръгна — рече Максуел. — Единствената причина за веселия ми вид е, че се намирам в такава хубава компания.

— Искаш да кажеш, че Харлоу отхвърли предложението ти! — избухна Уп. — И няма да ти даде един-два дни време.

— Нищо друго не можеше да направи — обясни Максуел. — Вече му е платено и утре колесатият ще извози Артефакта.

— Имаме средство — обяви мрачно Уп — да го накараме да промени решението си.

— Вече не — продължи Максуел. — Сега той не може да се оттегли. Сделката е сключена. Няма да върне парите, няма да наруши дадената дума. И ако сте си наумили това, за което аз си мисля, ще му е нужно само да отмени лекцията и да възстанови парите от билетите.

— Мисля, че си прав — съгласи се Уп. — Не знаехме, че сделката е стигнала дотам. Смятахме да заздравим малко позициите си в преговорите.

— Направихте всичко възможно, и аз ви благодаря.

— Решихме — продължи Уп, — че ако успеем да спечелим ден-два, после ще можем заедно да тръгнем към хълма, ще се вмъкнем при Арнолд и ще му обясним нещата направо. Но сега, мисля, всичко е свършено… Затова пий и подай на мен.

Максуел пи отново и му подаде бутилката. Шекспир свърши бирата си и бухна шишето в масата. Карол взе бутилката от Уп и наля два инча в чашата си.

— Не ме интересува вашето поведение — каза тя, — но аз няма да се държа като абсолютна варварка. Настоявам да пия от чаша.

— Бира! — извика Уп. — Още бира за благородния ни гост.

— Благодаря, сър — каза Шекспир.

— Откъде намери този нощен приют? — запита Максуел.

— Познавам повечето затънтени места в университетския град — отвърна Уп.

— Точно такова ни трябваше — обади се Духа. — Институтът „Време“ ще започне да претърсва за приятеля ни. Каза ли ти Харлоу, че е изчезнал?

— Не. Изглеждаше ми наежен. Спомена, че се безпокои, но не се издаде. Той е от тия, дето могат да седят на ръба на изригващ вулкан, без да им мигне окото. А какво става с репортерите? Още ли държат под прицел колибата?

Уп поклати глава отрицателно.

— Но ще се върнат. Трябва да ти намерим друго място за спане.

— Струва ми се, вече мога да се срещна с тях — рече Максуел. — Все някой ден тази история трябва да се разкаже.

— Ще те разкъсат на парчета — предупреди Карол. — А Уп ми съобщи, че си без работа и Лонгфелоу ти е сърдит. Няма да устоиш на лоша популярност в пресата точно сега.