Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 71

— Звучи логично — рече Духа — това, че всичките колонии са изчезнали, искам да кажа. Ако някъде във вселената имаше преуспяла колония, най-вероятно щеше да е кристалната планета да предаде наследството си на нея, а не да го предлага на нас или на колесатите, на раса, която няма никаква връзка с кристалната планета.

— Едно ме смущава — продължи Максуел. — Защо обитателите на кристалната планета, които са толкова близко до смъртта, че са станали просто сенки, искат Артефакта. За какво им е? Каква полза ще имат от него?

— Може би, ако знаехме какво всщност е той… Сигурен ли си че нямаш представа? Нищо ли не чу, видя или…

— Не — отвърна Максуел, — ни най-малка представа нямам.

19

Харлоу Шарп го погледна разтревожен.

— Извинявай, че трябваше толкова да чакаш — обърна се той към Максуел. — Трескав ден е днешният.

— Радвам се, че изобщо се вмъкнах тук. Онзи твой пазач пред катедрата не искаше да ме пусне.

— Очаквах те. По мойте сметки рано или късно трябваше да се явиш. Чух странни истории.

— Повечето са верни. Но не за това съм тук. Въпросът е делови, не съм на приятелско посещение. Няма да ти отнема много време.

— Добре тогава. Какво мога да направя за теб?

— Продаваш Артефакта — започна Максуел.

Шарп кимна:

— Съжалявам, Пит. Знам, ти и още няколко души се интересувате от него. Но той е изложен в музея от години и освен като рядкост, която разглеждат посетители и туристи, никому не е принесъл полза. Институтът „Време“ се нуждае от пари. Сигурно знаеш това. Университетът здраво е вързал кесията си, а другите институти отпускат по малко само за специални програми и…