Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 69

— Работата изглежда доста безнадеждна, тогава — отбеляза Духа. — Добри ми приятелю, много съжалявам. Можем ли с нещо да ти помогнем, Уп и аз, а може би и онова момиче, което така непоколебимо пи с теб и Уп. Онова със саблезъбия.

— Безнадеждно изглежда — каза му Максуел, — но има две неща, които все още мога да направя — да отида при Харлоу Шарп във Времето, да се опитам да го убедя да забави сделката, а после да нахълтам в Ректората и да притисна Арнолд до стената. Ако мога да поговоря с Арнолд да финансира замислите на Времето с толкова, колкото дава колесатият, сигурен съм, че Харлоу ще отхвърли предложението на колесатия.

— Убеден съм в благородните ти усилия, но се страхувам за резултата. Не заради Харлоу Шарп, защото ти е приятел, но ректорът Арнолд няма приятели. И счупените врати не са по вкуса му.

— Знаеш ли какво мисля? — продължи Максуел. — Мисля, че си прав. Но нищо не може да се каже, докато не се опита. А може у Арнолд да настъпи някакво отклонение в нравствената му същност и изведнъж да пренебрегне предрасъдъците и важниченето.

— Трябва да те предупредя — каза Духа, — че е възможно Харлоу Шарп да няма много време нито за теб, нито за когото и да е друг. Има си грижи. Тази сутрин пристигна Шекспир…

— Шекспир ли? — извика Максуел. — За бога, забравих, че ще идва. Да, спомням си, той ще говори утре вечер. Много мръсна работа. Точно сега ли трябваше да стане!

— Изглежда — продължи Духа, — този Уилям Шекспир не е лесен човек. Веднага поиска да излезе и да погледне новия век, за който толкова много са му говорили. Голям зор видя институтът „Време“, докато го убеди да смени дрехите си от епохата на Елизабет със съвременни, но категорично отказаха да го пуснат, докато не се съгласи. А сега Времето се поти пред мисълта какво може да му се случи. Трябва да се грижат за него, а по никакъв начин не могат да го върнат. Продадоха всички билети в залата, до последното правостоящо място, и не могат да рискуват нещо да му се случи.

— Откъде си чул това? — попита Максуел. — Струва ми се, успяваш да стигнеш до университетските клюки преди всеки друг.

— Много обикалям — рече Духа скромно.

— Да, неприятна работа — продължи Максуел, — но ще трябва да рискувам. Времето ми тече. Харлоу ще ме приеме, ако изобщо би приел някого.