Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 70

— Невероятно ми се струва, че така ужасно се стичат обстоятелствата, та да попречат на всичко, което се опиташ да направиш — рече тъжно Духа. — Невъзможно е от чиста глупост университетът и Земята да не успеят да получат знанията на две вселени.

— Всичко е заради колесатия. Предложението му упражнява натиск срещу нас, кара ни да бързаме. Само да имах повече време, щях да си свърша работата. Можех да говоря с Харлоу, а накрая и Арнолд щеше да ме изслуша. И ако нищо друго не остане, бих придумал Харлоу за една сделка, по-точно Времето да купи библиотеката на кристалната планета, а не университетът. Но нямам време. Дух, какво знаеш за колесатите? Знаеш ли нещо, което ние, другите, не знаем?

— Съмнявам се. Само това, че те може да са хипотетичните врагове, които винаги сме смятали, че накрая ще срещнем в космоса. Действията им показват, че са наши врагове, най-малкото потенциални. И мотивите, нравите, етиката, целият им възглед за живота се различават от нашите. С тях човек вероятно има по-малко общо, отколкото с паяка или осата. Но са умни, а това е най-лошото. Усвоиха достатъчно от нашите възгледи и обноски и могат да се събират с нас, да общуват, да правят бизнес — доказаха го със сделката, която се опитват да сключат за Артефакта. Приятелю мой, именно умът им, тази тяхна гъвкавост най-много ме плашат. Ако си бяхте сменили местата, съмнявам се, че вие, хората, щяхте да се справите така добре.

— Ти си прав, струва ми се — каза Максуел. — И затова не трябва да допуснем да получат това, което предлага кристалната планета. Един господ знае какво ще се открие в тая библиотека. Опитах, но видях само някои образци, не се докоснах дори до периферията. А имаше материал, за който и десет светлинни години нямаше да ми стигнат да го разбера. Но това не означава, че ако му дадат време и има умения, каквито аз нямах и за които вероятно не съм и чувал, човек няма да е в състояние да ги разбере. Мисля, че човекът би могъл. Мисля, че и колесатият може. Огромни са областите на нови знания, за които дори и не подозираме. Не е изключено точно тези знания да са разделящото звено между нас и колесатите. Ако човек и колесатият някога стигнат до стълкновение, най-вероятно е именно знанията на кристалната планета да решат чия ще е победата или поражението. А това може да означава, че колесатите, знаейки, че ние притежаваме знанията, никога да не допуснат стълкновение. Може това да реши въпроса за войната и мира.

Той седеше приведен на мястото си и през топлината на есенния следобед усети хлад, който повяваше отнякъде, но не от пъстрообагрената местност и лазурното небе над тази част от Земята.

— Разговарял си с Банши — каза Духа. — Точно преди да умре. И той спомена за Артефакта. Не те ли насочи какво може да представлява той всъщност? Ако знаехме какво е в действителност…

— Не, Дух. Не каза много. Но добих впечатление, не, по-добре да го нарека подозрение, не беше достатъчно силно, за да е впечатление. И не тогава, а по-късно. Едно странно чувство, при това на нищо неосноваващо се, за да е убеждение, ако е убеждение. Но мисля, че Артефакта е от другата вселена, онази преди нашата, вселената съществуваща по-рано, в която е възникнала и кристалната планета. Нещо ценно, вероятно съхранило се през всичките ери след другата планета. И още един факт, Банши и останалите древни, за които си спомня Уп, произхождат също от тази друга вселена и по някакъв начин са свързани със съществата на кристалната планета. Форми на живот, възникнали, развили се, претърпели еволюция във вселената от миналото и дошли тук и на другите планети като колонизатори, опитвайки се да създадат нова цивилизация, която да върви по стъпките на кристалната планета. Но нещо е станало. Всичките опити за колонизация тук, на Земята, пропаднали, защото се е развил човекът. На останалите планети — вероятно по разни причини. Дори мисля, че знам защо и някои от другите им опити са пропаднали. Може би расите отмират от само себе си. Съвсем естествено и само затова, защото трябва да умрат и да отстъпят мястото на други. Някакъв естествен закон, който ние не разбираме. Може би всяка раса си има определен срок колко да живее. Може би древните същества носят смъртната си присъда в себе си. Някакъв принцип, за който никога не сме и помисляли, защото сме много млади, естествен процес, разчистващ пътя за еволюцията, така че никоя раса да не живее вечно и да пречи на еволюцията.