Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 63

Той вдигна халбата, навря муцуната си в нея и започна да пие дълго и с наслаждение. Когато я сложи на масата, по бакембардите му имаше пяна, но не си направи труда да я избърше.

— Умираме по особен начин — каза той печално. — Планетата се измени. Всички ние от Мъничкия народ и някои не чак толкова малки се спускаме в долината, където падат гъсти сенки, изчезваме от погледа на живите същества и там настъпва краят ни. Само като си помисля за Банши, иде ми в земята да потъна от срам, защото въпреки множеството ни недостатъци, ние сме добър народ. Дори тролите, преди да деградират, имаха като цяло някои малки добродетели, но заявявам, сега са лишени и от тях. Несъмнено открадването на камъка за качване е много подъл номер и ясно показва, че им липсва всякакво благородство на духа.

Доближи отново халбата до устата си и с няколко големи глътки я изпразни. Удари я в масата и погледна все още пълната халба на Максуел.

— Изпий я — настоя той. — Изпий я, за да ги напълня пак и да понаквасим още малко гърлата си.

— Ти продължавай — каза му Максуел. — Срамота е да се пие бира като вас. Трябва да се опитва на малки глътки, за да се оцени.

Мистър О’Тул сви рамене.

— Прасе съм, няма съмнение. Но това е освободена от магия бира и не бива да се маем много-много с нея.

Въпреки това, той стана, затътри се към бурето и отново напълни халбата си. Максуел вдигна своята и отпи. Бирата, както беше казал мистър О’Тул, имаше вкус на застояло — дъх, напомнящ дим от запалени листа.

— Е? — запита таласъмът.

— Има странен вкус, но е апетитна.

— Някой ден ще срина тоя мост на тролите — рече мистър О’Тул с внезапно надигнал се гняв. — Камък по камък, и мъха най-внимателно ще изстържа, за да махна магията от камъните, и с чук ще ги разбия на множество малки парчета, ще закарам парчетата на някоя канара и оттам ще ги разпръсна надлъж и нашир, та цяла вечност да не могат да ги съберат. Въпреки че много труд ще е нужен за това. Но изкушението е голямо. Най-нетръпчивата и сладка бира, варена някога, а я погледни сега. Същинска помия. Едва ли и за свине е годна. Но е страшен грях да се изхвърли дори толкова отвратително на вкус питие, щом все пак е бира.

Сграбчи халбата и рязко я обърна към лицето си. Адамовата му ябълка заподскача и той не свали халбата, докато всичката бира не изчезна.

— И ако причиня твърде много повреди на този най-гнусен от всички мостове — продължи той, — и ако тези мерзавци тролите отидат да се оплачат на властите, вие, хората, ще ме призовете да обясня какво мисля, а не трябва да бъде така. В един живот по правила няма достойнство, няма и радост. Проклет да е денят, когато е възникнала човешката раса.

— Приятелю мой — рече Максуел поразен, — преди никога не си ми говорил по тоя начин.

— Нито на теб, нито на който и да е друг човек — каза таласъмът. — А от всички хора на света само пред теб мога да разкрия чувствата си. Но може би прекомерно се разприказвах.