Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 53

И тогава изведнъж — писъци на изплашени жени, викове на учудени мъже и звън на счупени чаши. Ето, помисли си Максуел мрачно, Нанси постигна сензация в приема си, каквато не е и очаквала.

Той се стовари до стената в другия край на стълбището, по някакъв начин Силвестър се бе настанил отгоре му и сега се протягаше да близне нежно лицето му.

— Силвестър — каза той, — този път успя. В голяма каша ни забърка.

Силвестър продължи да го ближе, хриптящо мъркане се надигна в гърдите му.

Максуел бутна саблезъбия, успя да се надигне по стената и седна.

Там, на пода зад стълбището, лежеше проснат на една страна мистър Мармадюк, двете му колела лудо се въртяха, а от триенето на долното колело в пода той се люшкаше около оста си.

Карол се качи тичешком по стълбите, спря, подпряла ръце на хълбоците, и се загледа в Максуел и саблезъбия.

— Вие, двамата! — извика тя и се задави от гняв.

— Съжаляваме — рече Максуел.

— Почетният гост — изкрещя тя насреща им и едва не се разплака. — Той е почетен гост, а вие двамата го гоните из вестибюла, сякаш е мишка.

— Явно не сме му причинили големи повреди — каза Максуел. — Виждам, че е цял-целеничък. Нямаше да се изненадам, ако коремът му се беше разкъсал и всичките му буболечки се пръснеха по пода.

— Какво ще си помисли Нанси? — запита с негодувание Карол.

— Струва ми се, ще е във възторг — каза й Максуел. — Такова необикновено нещо не е ставало на приемите, откак огнедишащата амфибия от Копривната система запали коледната елха.

— Измисляш си — заяви Карол. — Не вярвам.

— Честен кръст — настоя Максуел. — Бях тук и го видях. Помагах при гасенето на пожара.

Долу, на пода, няколко от гостите държаха мистър Мармадюк и го обръщаха да застане на колелата си. Малки обслужващи роботи препускаха наоколо, обираха счупените чаши и забърсваха разлятото питие от пода.

Максуел се изправи на крака и Силвестър, дошъл съвсем близо до него, започна да се търка в краката му и да мърка.

Отнякъде беше пристигнала Нанси и разговаряше с мистър Мармадюк. В кръг около тях стояха множество гости и слушаха.

— На ваше място — предложи високо Карол — щях да си обирам крушите оттук колкото е възможно по-бързо. Не мисля, че ще сте добре дошъл.

— Напротив — отвърна й Максуел. — Тук аз винаги съм добре дошъл.

Той тръгна по стълбите. Силвестър величествено крачеше до него. Нанси се обърна и го видя, провря се през обкръжението и отиде да го посрещне.

— Пит! — извика тя. — Значи е истина. Ти си се върнал.

— Разбира се.

— Четох във вестниците, но не повярвах. Помислих го за номер или някаква шмекерия.

— Но нали ме покани — учуди се Максуел.

— Да съм те поканила?

Не се шегуваше. Виждаше се, че не се шегува.

— Искаш да кажеш, че не си изпратила Скаридата.

— Скаридата ли?

— Е, добре, нещо, което прилича на необикновено голяма скарида.

Тя поклати глава и гледайки лицето й, Максуел, малко поразен разбра, че тя остарява. Около ъглите на очите й имаше множество мънички бръчки, които козметиката не бе успяла да скрие.

— Нещо, наподобяващо скарида — продължи той. — Каза, че изпълнява твоя поръчка, че съм поканен на приема. Каза, че ще изпратят кола да ме доведе. Дори ми донесе дрехи, защото…