Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 51

— Независимо дали искам, или не? — запита Максуел.

— Аз не бих поставил въпроса чак толкова направо — обясни мистър Мармадюк, — но вие се изразихте съвсем вярно.

— Не сте в по-изгодно положение от мен, за да ми говорите с такъв тон.

— Нямате представа какво положение заемаме ние — каза колесатият. — Вашите знания стигат само до определена граница в космоса. Не знаете какво лежи зад тази граница.

Имаше нещо в думите му, в начина по който се казаха, от което по тялото на Максуел премина хлад, сякаш остър, леден вятър от някаква неизвестна част на вселената духна в стаята.

Вашите знания достигат само до известна граница във вселената, беше казал мистър Мармадюк. А какво лежи зад тази граница? Никой не знае, разбира се. Знае се само, че колесатите са си създали империя в някаква област отвъд неясната граница, до която се разпростират човешките проучвания. И през тази граница проникваха ужасни истории, такива слухове, каквито се раждат при всяка граница в отговор на човешкия интерес към онова неизвестно, намиращо се съвсем малко по-нататък.

Редки са били контактите с колесатите, почти нищо не се знае за тях и това по себе си е лошо. Нямало е протегнати ръце, нямало е доброжелателни жестове нито от страна на колесатите, нито от страна на хората или техните приятели и съюзници. Границата лежеше там, в онзи голям сектор в космоса, една безмълвна, мрачна линия, която не пресичаха нито едните, нито другите.

— Ще съм в състояние по-добре да реша — каза Максуел, — ако съм по-осведомен, ако знам повече за вас…

— Знаете, че сме буболечки — отвърна Мармадюк и думите му прозвучаха съвсем подигравателно. — Проявявате нетърпимост…

— Не проявяваме нетърпимост — разсърди се Максуел, — и не мислим за вас като за буболечки. Знаем, че вие сте това, което ние наричаме кошерен механизъм. Знаем, че всеки от вас е колония от същества, подобни на живите форми тук, на Земята, които ние наричаме насекоми, и това ни различава от вас, разбира се, но не повече, отколкото от множество същества по разни други звезди. Не ми харесва думата „нетърпимост“, мистър Мармадюк, защото това предполага, че има основания за търпимост, а такова нещо няма, нито за вас, нито за мене, нито за което и да е друго същество във вселената.

Откри, че се тресе от гняв и се учуди защо изведнъж толкова се разсърди от една единствена дума. Можа да запази спокойствие при мисълта, че колесатите купуват знанията на кристалната планета, а после, при една единствена дума внезапно пламна от гняв. Вероятно защото, каза си той, след като толкова различни раси трябва да живеят заедно, търпимостта и нетърпимостта станаха неприлични думи.

— Добре спорите… и любезно — каза мистър Мармадюк. — Пък и вие може да не проявявате нетърпимост…

— Дори да имаше такова нещо като нетърпимост — продължи Максуел, — не разбирам защо ще негодувате толкова. Тя е по-скоро петно върху тоя, който я проявява, отколкото за онзи, към когото е насочена. Тя е не само петно върху доброто възпитание, но и върху общата култура на всеки. Няма нищо по-глупаво от нетърпимостта.