Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 52

— Но ако не е нетърпимостта — попита колесатият, — тогава какво ви кара да се колебаете?

— Би трябвало да знам как възнамерявате да използвате стоката. Иска ми се да разбера целта ви. Нужно ми е да знам много повече за вас.

— За да прецените ли?

— Не знам как може да преценява човек в подобна ситуация — отвърна с горчивина Максуел.

— Говорим твърде много — каза мистър Мармадюк. — И разговорът ни е безмислен. Виждам, че нямате никакво намерение да сключвате сделка с нас.

— За момента бих казал, че сте прав.

— Тогава — продължи мистър Мармадюк — трябва да намерим друг начин. Отказът ви ще ни струва много време и неприятности. И ще ви бъдем много неблагодарни.

— Имам чувството, че ще успея да понеса вашата неблагодарност.

— Да си на страната на победителя — предупреди мистър Мармадюк, — е известно предимство, сър.

Нещо голямо бързо мина покрай Максуел. С крайчеца на окото си той улови как внезапно блеснаха светещи зъби и във въздуха се стрелна едно светлокафяво тяло.

— Не, Силвестър! — извика Максуел. — Остави го, Силвестър!

Мистър Мармадюк не се стъписа. Колелата му се завъртяха, той бързо се изви, обърна се в полукръг и отбягвайки атаката на Силвестър се насочи към вратата. Ноктите на саблезъбия изскърцаха пронизително, когато се завъртя в обратна посока. Виждайки, че колесатият връхлита отгоре му, Максуел се отдръпна от пътя му, но едното колело закачи рамото му и грубо го блъсна встрани. Със свистене, като стрела Мармадюк изскочи през вратата. След него профуча Силвестър, дълъг, жилав, светлокафявото му тяло сякаш летеше плавно във въздуха.

— Не, Силвестър — изкрещя Максуел и се хвърли през вратата. Във вестибюла рязко се обърна, подхлъзна се, олюля се нестабилно, но се задържа на краката си.

Отпред бързо се движеше колесатият. Силвестър се намираше съвсем близо зад него. Максуел реши да не хаби повече силите си в безплодно викане по тигърчето, а сам се втурна след тях.

В другия край на вестибюла мистър Мармадюк бързо сви вляво, а Силвестър, вече почти отгоре му, не успя веднага да се обърне и изгуби ценни секунди. Предупреден за завоя, Максуел лесно го преодоля и видя пред себе си осветен коридор, който водеше към късо мраморно стълбище, а оттатък, в салона, с чаши в ръце стояха на малки групички множество хора.

Мистър Мармадюк се насочи към стълбището. Движеше се много бързо. Силвестър беше на един скок пред Максуел и вероятно — на около три след колесатия.

Максуел се опита да предупреди с вик, но не му стигаше дъх, а и събитията се развиваха твърде бързо.

Колесатият се удари в най-горното стъпало, а Максуел се спусна с протегнати ръце. Хвърли се върху саблезъбия и обви с ръце шията му. Двамата се проснаха на пода и докато се премятаха със Силвестър по коридора, с крайчеца на окото си Максуел видя как колесатият отскочи на второто стъпало и започна да се прекатурва.