Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 50

— Вие сте гост на Нанси, така ли? — запита той.

— Разбира се — отвърна мистър Мармадюк. — При това почетен гост на приема й, струва ми се.

— Тогава, би трябвало да сте при другите гости.

— Оправдах се с умора. Малко я извъртях, да си призная, защото аз никога не се уморявам. И така, дойдох да си почина малко.

— И да ме причакате.

— Точно така — отвърна мистър Мармадюк.

Нанси, помисли си Максуел, не, сигурен беше, че Нанси няма нищо общо тук. Беше повърхностна жена, интересуваше се единствено от безкрайните си приеми, но не беше способна на каквито и да е интриги.

— Трябва да поговорим по един въпрос — започна мистър Мармадюк. — Изгодно е мисля и за двама ни. Струва ми се, търсите купувач за голяма стока. Може пък случайно и аз да имам някакъв интерес към нея.

Максуел направи крачка назад и се опита да намери отговор. Но готов отговор нямаше. Макар че би трябвало да знае как стоят нещата, или поне да се беше сетил.

— Нищо не казвате — продължи мистър Мармадюк. — Не е възможно да греша. Несъмнено вие сте агентът по продажбата, нали?

— Да — отвърна Максуел, — аз съм агентът.

Разбираше, че няма смисъл да отрича. По някакъв начин това същество в стаята знаеше за другата планета и за запаса от знания. А може би знаеше и цената. И той се чудеше, възможно ли е колесатият да е направил предложението за Артефакта.

— Добре, тогава — каза мистър Мармадюк — да преминем веднага към сделката и да обсъдим условията. При това, нека не забравяме да посочим и комисионната за вас.

— Страхувам се — обяви Максуел, — че в момента това е невъзможно. Не знам условията. Разбирате ли, първо трябваше да намеря купувач и после…

— Изобщо не трябва да се тревожите — прекъсна го мистър Мармадюк, — защото аз знам това, което вие не знаете. Запознат съм с условията.

— И ще платите ли цената?

— Безспорно — отвърна колесатият. — Нужно е само малко време за това. Трябва да се извършат някои договорки. Направим ли ги веднъж, двамата с вас ще свършим цялата работа и въпросът ще приключи без шум и неприятности. Струва ми се, единственото, което трябва да уточним, е комисионната, която вие напълно заслужавате.

— Предполагам, ще е добра — каза студено Максуел.

— Мислихме — обясни мистър Мармадюк — да ви назначим, „библиотекар“ ли се казва това, на стоката, която купуваме. Ще има доста работа по разработването и систематизирането й. За такова нещо ще ни е необходим човек като вас, и мисля, ще я намерите много интересна. А заплатата, молим ви, професор Максуел, вие определете заплатата и условията за назначаването си.

— Ще трябва да си помисля.

— На всяка цена — каза мистър Мармадюк. — В неща от този род е хубаво да си помисли малко човек. Ще видите, че сме склонни на най-голяма щедрост.

— Не това исках да кажа. Ще трябва да си помисля за сделката. Дали именно с вас да уредя продажбата.

— Вероятно се съмнявате, че сме достойни да купим стоката?

— Може и така да е.

— Професор Максуел — рече колесатият, — съветвам ви да оставите настрана съмненията си. Най-хубаво е изобщо да не питаете към нас никакви съмнения. Защото твърдо сме решили да получим това, което вие предлагате. Затова би трябвало да преговаряте най-охотно с нас.