Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 38

— Искате да кажете, че са ме заместили ли?

— Да, разбира се — отвърна му Лонгфелоу злобно. — И сега излиза, че вие сте без работа.

10

Сервитьорът донесе бърканите яйца и бекона, наля кафето, после се отдалечи и остави Максуел на масата. Зад широкия прозорец като синьо стъкло се простираше езерото Мендота и хълмовете се губеха пурпурни на другия бряг. По ствола на чворестия дъб, който се намираше точно до прозореца, се спусна катеричка, спря се с главата надолу и се загледа с малките си лъскави очи в седналия зад масата мъж. Един кафявочервен лист, поклащайки се от лекото топло въздушно течение, бавно полетя от една клонка към земята. На скалистия бряг, без да бързат, хванати за ръце, се разхождаха в утринната тишина край езерото момиче и момче.

Щеше да е възпитано и учтиво от негова страна, ако беше приел поканата на Лонгфелоу за закуска, каза си Максуел. Но до момента той получи всичко, каквото можеше да иска от личния секретар, и сега трябваше да е сам, да спечели малко време, за да оцени положението, да помисли, макар по всяка вероятност, време за размишления нямаше.

Уп излезе прав. Сега стана ясно, че да видиш ректора на университета не е лесна работа и не само заради натоварената програма и манията на персонала му всичко да се извършва по каналния ред, но и поради някаква не съвсем разбираема причина. Тази работа с двойния Питър Максуел беше придобила размерите на скандал и Арнолд имаше горещото желание да стои по-настрана от него. Максуел седеше там, загледан през прозореца в опулената, вторачена в него катеричка, и се чудеше дали това отношение на ръководството нямаше някаква връзка с Дрейтън. Дали Службата за сигурност не е взела под прицел Арнолд? Не изглеждаше много вероятно и все пак беше възможно, призна Максуел. Както и да е, но изостреното нервно състояние на Арнолд се потвърждаваше от бързото предложение да заеме този пост на Готика IV. Не само че ръководството не искаше да има нищо общо с този втори Питър Максуел, но държеше и да го махне от Земята, да го скрие на планета, където много скоро щеше да бъде забравен.

Разбираемо е постът му в Свръхестествения институт да се заеме след смъртта на другия Питър Максуел. В края на краищата занятията трябва да продължават. Не могат да оставят празнини в преподавателското тяло. Но дори и така да е, и друга длъжност можеше да му се намери. Фактът, че това не се направи, а длъжността на Готика IV му се предложи толкова бързо, беше достатъчно доказателство, че не го искат на Земята.

И все пак странно. Ръководството до вчера по някое време не е могло да знае за съществуването на двама Питър Максуеловци. Нямало е проблем, докато не са им съобщили. А това означава, каза си Максуел, че някой бързо е стигнал до Ректората, някой, който е искал да се отърве от него, някой, който се е страхувал от намесата му. Да се намеси, но в какво? Отговорът на този въпрос изглеждаше толкова лек и прост, та той инстиктивно почувства, че греши. Но колкото и да диреше отговор, отговор имаше само един — този някой знаеше за запаса от знания на кристалната планета и действаше да ги получи.