Читать «Резерватът на таласъмите» онлайн - страница 37

— Професор Максуел, струва ми се, няма никаква полза да го усуквам. Вие сте настойчив човек, и доста упорит, мисля, а с такъв тип хора често е най-добре да се поставя въпроса направо. Ректорът няма да ви приеме. Не може да си го позволи.

— Защото сме били двама, навярно? И защото единият е мъртъв?

— Днешната преса ще е пълна с тия неща. Всички заглавия ще крещят, че един човек се е завърнал от гроба. Сигурно сте слушали радио или сте гледали телевизия.

— Не, не съм.

— Е, добре, но когато го сторите, ще разберете, че сте направили голяма сензация. И няма да крия, положението е много объркано.

— Искате да кажете скандално?

— Мисля, че може и така да се нарече. А ръководството си има достатъчно неприятности и без да се намесва в ситуация като вашата. Историята с Шекспир, например. В нея не можем да не се намесваме, но във вашата можем.

— Сигурно Шекспир и аз не сме най-голямата грижа на ръководството — каза Максуел. — То си има други проблеми — шумът около възраждането на дуела в Хайделберг, спорът за това, етично ли е да се наемат някои извънземни студенти във футболните отбори и…

— Не разбирате ли — просъска Лонгфелоу. — Какво става в университетското градче, ето кое е важното.

— Защо ръководството се прехвърли тук ли? Докато Оксфорд, Калифорния, Харвард и половин дузина още…

— Ако питате мен — отвърна Лонгфелоу сухо, — въпрос на лошо взето решение от страна на управителния съвет. Това създаде много трудности на Ректората.

— Какво ще стане — запита Максуел, — ако просто се кача на хълма, вляза в ректората и започна да удрям по бюрата?

— Много добре знаете. Ще ви изхвърлят.

— А ако взема със себе си и отряд журналисти от пресата и телевизията и те ме чакат навън?

— Тогава, предполагам, няма да ви изхвърлят. Може даже да стигнете до ректора. Но не мога да ви уверя, че при такива обстоятелства ще постигнете желаното.

— Значи ще загубя, каквото и да предприема.

— Всъщност — каза му Лонгфелоу, — тази сутрин дойдох със съвсем друга мисия. Нося ви хубава новина.

— Представям си. И каква залъгалка ще ми предложите, за да изчезна?

— Не е залъгалка — отвърна Лонгфелоу, много обиден. — Казаха ми да ви предложа поста декан на Експерименталния институт, който университетът създава на Готика IV.

— Имате предвид онази планета с вещиците и магьосниците ли?

— Великолепна възможност за човек, работещ във вашата област — настоя Лонгфелоу. — Планета, където магьосничеството се е развило без намесата на други разумни същества какъвто е случаят на Земята.

— На разстояние сто и петдесет светлинни години — продължи Максуел. — Далечко и навярно отегчително. Но сигурно заплатата е добра.

— Много добра наистина.

— Не, благодаря. Доволен съм от работата си тук.

— Работата ли? — попита Лонгфелоу.

— Да, защо? Освен ако сте забравили, че работя във факултета.

Лонгфелоу поклати глава:

— Вече не. Да не би да не си спомняте? Та вие умряхте преди повече от три седмици. Не можем да оставяме вакантните места непопълнени.